Шестото клеймо - Страница 9

Очите на Лангдън продължаваха да са приковани към трупа.

Кьолер замълча. Просто гледаше и очевидно чакаше професорът да хвърли някаква светлина върху сцената пред тях.

Лангдън вдигна очи и попита:

— Дали не може да поговорим някъде на по-топло?

— Тази стая е най-подходяща. — Кьолер сякаш не забелязваше студа. — Ще разговаряме тук.

Лангдън се намръщи. Историята на илюминатите в никакъв случай не беше кратка. „Ще замръзна от студ, докато я разказвам.“ Вниманието му се върна към клеймото и той отново изпита страх.

Въпреки че разказите за знака на илюминатите бяха легендарни в съвременната наука за символите, никой учен не го беше виждал. Древните документи го описваха като амбиграма — надпис, който може да се чете и обърнат наопаки. Макар че амбиграмите бяха често срещан символ — свастики, ин и ян, Давидови звезди, обикновени кръстове — идеята за написване на дума във формата на амбиграма изглеждаше неосъществима. Съвременните специалисти по символите години наред се бяха опитвали напишат думата „илюминати“ в идеално симетричен стил, но не бяха успели. Днес повечето учени смятаха, че съществуването на този символ е мит.

— Е, кои са тези илюминати? — попита Кьолер.

„Да — помисли си Лангдън, — кои са наистина?“ И започна разказа си.

* * *

— От памтивека съществува дълбока пропаст между науката и религията. Прямите учени като Коперник…

— Били убивани — прекъсна го физикът. — Убивани от Църквата, защото разкривали научни истини. Религията винаги е преследвала науката.

— Да. Но в началото на шестнайсети век група мъже в Рим нанесли ответен удар на Църквата. Едни от най-просветените хора в Италия — физици, математици, астрономи — започнали тайно да се срещат, за да споделят загрижеността си за лъжовното църковно учение. Те се опасявали, че монополът на Църквата върху „истината“ застрашава научната просвета. Затова основали първия научен център в света и се нарекли „просветените“.

— Илюминатите.

— Да — потвърди Лангдън. — Най-образованите умове в Европа… посветили живота си на диренето на научната истина.

Кьолер мълчеше.

— Разбира се, Католическата църква безмилостно преследвала илюминатите. Учените осигурили безопасността си единствено чрез спазване на изключителна секретност. Сред научните кръгове постепенно се разчуло за това и братството на илюминатите обхванало учени от цяла Европа. Срещали се в Рим в свръхтайно скривалище, което наричали Храм на просвещението.

Директорът се закашля и се разшава на количката си.

— Мнозина илюминати искали да воюват с църковната тирания чрез актове на насилие, но техният най-уважаван член ги разубедил — продължи Лангдън. — Той бил пацифист, един от най-известните учени в историята.

Професорът беше сигурен, че Кьолер знае името му. Дори обикновените хора бяха чували за злощастния астроном, който бил арестуван и едва не го екзекутирали, задето твърдял, че не Земята, а Слънцето е център на слънчевата система. Въпреки че заключението му било безспорно, той бил сурово наказан, защото намеквал, че Бог не е поставил човечеството в центъра на Своята вселена.

— Казвал се Галилео Галилей.

Кьолер го погледна.

— Галилей ли?

— Да. Галилей бил илюминат. И същевременно набожен католик. Той се опитвал да смекчи отношението на Църквата към науката, като твърдял, че науката не отхвърля съществуването на Бог, а дори го доказва. Галилей писал, че когато гледа с телескопа си въртящите се планети, чува Божия глас в музиката на сферите. Според него науката и религията не били врагове, а съюзници — два различни езика, разказващи една и съща история, история за симетрия и хармония… рай и ад, нощ и ден, зной и студ. Бог и дявол. И науката, и религията се наслаждавали на божествената симетрия… на безкрайната борба между светлината и мрака. — Лангдън замълча за миг и запристъпва от крак на крак, за да се стопли.

Кьолер просто седеше на количката си и го наблюдаваше.

— За съжаление, Църквата не се стремяла към единство между наука и религия — прибави професорът.

— Не, разбира се — прекъсна го Кьолер. — Това единство би обезсмислило твърдението на Църквата, че е единственото средство, с помощта на което човек може да разбере Бога. Затова Църквата осъдила Галилей като еретик и го поставила под вечен домашен арест. Добре познавам историята на науката, господин Лангдън. Но това се е случило преди векове. Какво общо има с Леонардо Ветра?

„Това е въпросът.“ Лангдън премина по същество.

— Арестуването на Галилей хвърлило илюминатите в смут. Били допуснати грешки и Църквата се добрала до четирима от членовете на братството, заловила ги и ги разпитала. Но те не разкрили нищо… дори под изтезания.

— Изтезания ли?

Професорът кимна.

— Били жигосани живи. На гърдите. С кръст.

Кьолер се ококори и неспокойно стрелна с поглед трупа на Ветра.

— После учените били жестоко убити и труповете им били хвърлени на римските улици като предупреждение за онези, които се готвели да се присъединят към илюминатите. Останалите членове на братството усещали, че Църквата е по следите им, и избягали от Италия.

Лангдън замълча за миг, за да подчертае думите си, и се втренчи в мъртвите очи на директора.

— Илюминатите преминали в дълбока нелегалност и започнали да се обединяват с други групи, бягащи от католическите чистки — мистици, алхимици, окултисти, мюсюлмани, евреи. През годините те приемали нови членове. Появили се нови илюминати. По-мрачни илюминати. По-силно антихристиянски настроени. Станали изключително могъщи, имали загадъчни обреди, действали в пълна тайна, заклели се някой ден отново да се надигнат и да отмъстят на Католическата църква. Могъществото им нараснало до такава степен, че Църквата ги смятала за най-опасната антихристиянска сила на Земята. Ватиканът обявил братството за шайтан.