Шестото клеймо - Страница 10

— Какво е „шайтан“?

— Това е ислямски образ. Означава „враг“… враг на Бога. Църквата избрала арабското име, защото смятала този език, езика на исляма, за нечист. — Лангдън се поколеба. — „Шайтан“ е от един корен с еврейската дума… „сатана“.

На лицето на Кьолер се изписа тревога.

Гласът на Лангдън прозвуча мрачно.

— Господин Кьолер, не знам как се е появил на гърдите на жертвата този знак… нито защо… но това е отдавна изчезналият символ на най-стария и най-могъщ сатанински култ в света.

Глава 10

Тясната уличка пустееше. Хашишинът крачеше бързо, черните му очи бяха изпълнени с очакване. Докато се приближаваше към целта си, в ума му отекваха прощалните думи на Янус: „Скоро ще започне втората фаза. Почини си.“

Той се ухили. Не беше спал цяла нощ, ала сега не мислеше за сън. Сънят бе за слабите. Той беше воин като предците си, а неговият народ никога не спеше, щом започне битката. Тази битка определено бе започнала и на него се беше паднала честта да пролее първата кръв. Сега имаше два часа да се радва на славата си преди да се върне на работа.

„Да спя ли? Има много по-добри начини да си почина…“

Жаждата за хедонистични наслади му бе вродена. Неговите предци бяха задоволявали страстите си с хашиш, но той предпочиташе друг вид удоволствия. Гордееше се с тялото си — идеално оформена машина за смърт, която въпреки произхода си отказваше да замърси с наркотици. Беше се пристрастил към нещо по-здравословно от опиатите… и много по-приятно.

Обзет от познатото нетърпение, хашишинът закрачи още по-бързо. Стигна до невзрачна врата и натисна звънеца. През хоризонталния процеп го погледнаха две меки кафяви очи. После вратата се отвори.

— Добре дошъл — поздрави го облечената с вкус жена, после го въведе в слабо осветена, безупречно обзаведена чакалня. Носеше се ухание на скъп парфюм. — Позвънете ми, когато изберете. — Жената му подаде албум със снимки и изчезна.

Хашишинът се усмихна.

Докато седеше на плюшения диван с албума в скута си, той усети, че плътската му жажда се събужда. Въпреки че неговият народ не празнуваше Коледа, хашишинът предполагаше, че така се чувства дете, седнало пред купчина коледни подаръци. Той разтвори албума и разгледа снимките. От тях го гледаше цял свят от сексуални фантазии.

Мариса. Италианска богиня. Огнена. Млада София Лорен.

Сачико. Японска гейша. Гъвкава. Несъмнено опитна.

Канара. Смайващо чернокожо видение. Мускулеста. Екзотична.

Мъжът два пъти разгледа целия албум и направи избора си. После натисна бутона на масата. След малко се появи жената, която го беше посрещнала. Той посочи снимката. Жената се усмихна.

— Последвайте ме.

След като уреди финансовия въпрос, тя проведе кратък телефонен разговор, изчака няколко минути и го поведе по спирално мраморно стълбище. Стигнаха до разкошен коридор.

— Златната врата в дъното — каза жената. — Имате скъп вкус.

„Така и трябва — помисли си хашишинът. — Аз съм познавач.“

Той мина по коридора като пантера, предвкусваща отдавна закъснял пир. Когато стигна до вратата, се усмихна. Тя вече бе открехната… и го мамеше вътре. Хашишинът я побутна и вратата безшумно се отвори.

Когато видя избраницата си, той разбра, че е преценил правилно. Тя бе точно както беше поискал… гола, легнала по гръб, с ръце, завързани за страничните стълбове на балдахина.

Хашишинът прекоси стаята и прокара тъмния си показалец по белия й като слонова кост корем. „Убих — помисли си той. — И ти си наградата ми.“

Глава 11

— Сатанински култ ли? — Кьолер избърса устните си и се размърда неспокойно. — Това е символ на сатанински култ, така ли?

Лангдън закрачи из ледената стая, за да се стопли.

— Илюминатите били сатанински култ. Но не в съвременния смисъл.

Той накратко обясни, че повечето хора си представят сатанинските култове като маниаци, боготворящи дявола, докато исторически сатанистите били образовани хора, които се противопоставяли на Църквата. Шайтан. Слуховете за сатанински жертвоприношения, черни магии и ритуали с пентаграми не били нищо друго освен лъжи, разпространявани от Църквата, за да опетнят нейните врагове. С времето противниците й, които искали да подражават на илюминатите, започнали да вярват на лъжите и да ги възприемат. Така се родил съвременният сатанизъм.

— Всичко това е древна история — внезапно изсумтя Кьолер. — Искам да знам как се е озовал тук този символ.

Лангдън дълбоко си пое дъх.

— Самият символ е създаден през шестнайсети век от анонимен художник, член на братството, в чест на любовта на Галилей към симетрията — нещо като свещен знак на илюминатите. Братството го запазило в тайна и според слуховете щяло да го разкрие едва когато придобие достатъчно могъщество, за да изпълни крайната си цел.

На лицето на Кьолер се изписа загрижено изражение.

— Значи този символ означава, че братството на илюминатите се връща на сцената?

Лангдън се намръщи.

— Не е възможно. Още не съм ви обяснил един момент от историята на илюминатите.

— Разказвайте — напрегна се директорът.

Професорът потърка ръце и мислено запрехвърля стотиците документи за илюминатите, които беше чел.

— Илюминатите били бегълци — каза той. — Когато напуснали Рим, обиколили цяла Европа в търсене на сигурно убежище, където да се прегрупират. Приело ги друго тайно общество… братство на богати баварски каменоделци, които се наричали свободни зидари.

— Масоните ли? — сепна се Кьолер.

Лангдън кимна. Не се изненадваше, че Кьолер е чувал за тях. В момента братството на масоните наброяваше над пет милиона члена в целия свят, половината от които в Съединените щати и над един милион в Европа.