— Масоните определено не са сатанинска секта — скептично заяви физикът.
— Категорично. Масоните станали жертва на собствената си благосклонност. След като в началото на осемнайсети век приютили бягащите учени, те неволно станали тяхно прикритие. Илюминатите навлезли сред тях и постепенно заели водещи позиции в ложите. Тайно установили научното си братство дълбоко в масонството — нещо като тайно общество в друго тайно общество. После използвали световните връзки на масонските ложи, за да разширят влиянието си.
Лангдън вдиша глътка леден въздух и продължи.
— Основна цел на илюминатите било унищожаването на католицизма. Братството вярвало, че суеверните догми на Църквата са най-голям враг на човечеството. Те се бояли, че ако религията продължава да разпространява набожните митове като абсолютен факт, научният прогрес ще спре и човечеството ще бъде обречено на невежество и безсмислени свещени войни.
— На каквито сме свидетели днес.
Професорът се намръщи. Кьолер имаше право. Свещените войни все още бяха по първите страници на вестниците. „Моят Бог е по-велик от твоя.“ Изглежда, че винаги имаше тясна връзка между истински набожните и големия брой жертви.
— Продължавайте — каза директорът.
— Илюминатите станали могъщи в Европа и отправили поглед към Америка. Мнозина от нейните първи ръководители били масони — Джордж Вашингтон, Бен Фраклин — честни, богобоязливи мъже, които не подозирали за влиянието на илюминатите върху масонството. Илюминатите помагали за основаването на банки, университети и промишлени предприятия, за да финансират осъществяването на крайната си цел. — Професорът замълча за миг. — Създаването на една обединена световна държава — нещо като мирски Нов световен ред.
Кьолер не помръдваше.
— Нов световен ред — повтори Лангдън, — основан на научната просвета. Нарекли тази идея Луциферова доктрина. Църквата твърдяла, че Луцифер е синоним на дявола, но според братството неговата същност се разкривала от буквалното му латинско значение — „носител на светлина“. Пак на латински — „илюминатор“.
Директорът въздъхна и гласът му внезапно прозвуча официално.
— Моля, седнете, господин Лангдън.
Професорът колебливо седна на един от покритите със скреж столове. Кьолер приближи инвалидната си количка към него.
— Не съм сигурен, че разбирам всичко, което току-що ми разказахте, но знам следното. Леонардо Ветра беше един от най-ценните учени на ЦЕРН. Той ми беше и приятел. Искам да ми помогнете да открия илюминатите.
Лангдън нямаше представа какво да му отговори.
— Да откриете илюминатите ли? — „Майтапи се, нали?“ — Боя се, че това е абсолютно невъзможно, господине.
Кьолер сбърчи чело.
— Какво искате да кажете? Нима…
— Господин Кьолер. — Лангдън се наведе към домакина си. Не бе сигурен как да му го обясни. — Още не съм свършил разказа си. Въпреки че наистина изглежда така, това клеймо едва ли е било оставено от илюминатите. От над половин век няма никакви свидетелства за тяхното съществуване и повечето учени са единодушни, че братството от дълги години е изчезнало.
Думите му бяха посрещнатите мълчание. Кьолер втренчено се взираше в мъглата и лицето му изразяваше смесица от изумление и гняв.
— Как може да твърдите, че тази група не съществува, след като името й е прогорено върху гърдите на моя приятел, по дяволите!
Самият Лангдън цяла сутрин си беше задавал този въпрос. Появата на амбиграмата бе поразителна. Специалистите по символика в света щяха да се смаят. И все пак ученият в Лангдън съзнаваше, че клеймото не доказва абсолютно нищо за илюминатите.
— Символите в никакъв случай не потвърждават съществуването на истинските си създатели — отбеляза той.
— Какво искате да кажете?
— Когато изчезват организации като тази на илюминатите, техните символи остават… и могат да бъдат възприети от други групи. Наричаме го „прехвърляне“. Често се среща в символиката. Нацистите възприели свастиката от индуистите, християните възприели разпятието от египтяните…
— Когато сутринта въведох думата „илюминати“ в компютъра, получих хиляди съответствия — възрази Кьолер. — Явно много хора смятат, че тази организация все още съществува.
— Привърженици на теориите за конспирациите — отвърна Лангдън. Винаги го бяха дразнили многобройните фантасмагории, които циркулираха в съвременната популярна култура. Медиите драпаха за апокалиптични сензации и разни набедени „специалисти по култовете“ продължаваха да трупат пари с измислени истории, че илюминатите съществуват и строят своя Нов световен ред. Неотдавна в „Ню Йорк Таймс“ бяха публикували материал за зловещите масонски връзки на безброй известни мъже — сър Артър Конан Дойл, херцог Кент, Питър Селърс, Ървинг Бърлин, принц Филип, Луис Армстронг, както и повечето прочути съвременни промишленици и банкови магнати.
Кьолер гневно посочи трупа на Ветра.
— Като се имат предвид веществените доказателства, смятам, че привържениците на теориите за конспирациите имат право.
— Знам как изглежда — колкото може по-дипломатично рече Лангдън. — И все пак е много по-правдоподобно друга организация да е възприела знака на илюминатите и да го използва за своите цели.
— Какви цели? Какво доказва това убийство?
„Основателен въпрос“ — помисли си професорът. Не можеше да си представи, че след четиристотин години някой е заимствал символа на илюминатите.
— Ясно ми е само, че дори все още да съществуват, макар да съм убеден, че това не е вярно, илюминатите по никакъв начин нямаше да се замесят в смъртта на Леонардо Ветра.