Шестото клеймо - Страница 12

— Нима?

— Да. Те може да са вярвали в унищожаването на християнството, но са осъществявали влиянието си с политически и финансови средства, а не с терористични актове. Нещо повече, илюминатите имали строг морален кодекс, който ясно посочвал техните врагове. Отнасяли се с изключително уважение към хората на науката. За нищо на света нямаше да убият свой колега учен като Леонардо Ветра.

Очите на Кьолер се вледениха.

— Може би съм пропуснал да спомена, че Леонардо Ветра беше всичко друго, но не и обикновен учен.

Лангдън търпеливо въздъхна.

— Господин Кьолер, убеден съм, че Леонардо Ветра е бил блестящ в много отношения, но е факт…

Кьолер без предупреждение обърна инвалидната си количка и напусна стаята, като остави следа от вихреща се мъгла.

„За Бога“ — простена Лангдън и го последва. Физикът го чакаше в малка ниша в отсрещния край на коридора.

— Това е кабинетът на Леонардо — каза той и посочи плъзгащата се врата. — Когато го видите, може би ще разберете. — Кьолер с пъшкане се надигна и вратата се отвори.

Лангдън надникна в кабинета и настръхна.

Глава 12

В една друга държава пред редица скъпи видеомонитори търпеливо седеше млад служител и гледаше менящите се пред очите му образи от стотици безжични камери, наблюдаващи огромния комплекс.

Разкошен коридор.

Частен кабинет.

Обществена кухня.

Докато кадрите се редяха, служителят се мъчеше да пропъди дрямката си. Наближаваше краят на смяната му и въпреки това той все още беше нащрек. Службата бе чест за него. Някой ден щеше да бъде възнаграден.

Докато мислите му блуждаеха, образът на един от мониторите го сепна. Той инстинктивно подскочи, ръката му се стрелна напред и натисна някакъв бутон на контролния пулт. Кадърът замръзна. С опънати нерви служителят се наведе към екрана и се втренчи в него. Надписът показваше, че образът идва от камера №86 — която трябваше да гледа към коридор.

Ала картината пред него определено не показваше коридор.

Глава 13

Лангдън озадачено се вторачи в кабинета.

— Каква е тази стая? — Въпреки приятната топлина, той плахо пристъпи вътре.

Без да отговори, Кьолер го последва.

Професорът се огледа. Нямаше ни най-малка представа къде се е озовал. Никога не бе виждал толкова странна смесица от предмети. На отсрещната стена висеше огромно дървено разпятие, според него испанско, датиращо от XIV век. На тавана над кръста беше закачен метален макет на орбитиращи планети. Вляво имаше маслено платно на Богородица, а до него — ламинирана периодична таблица на елементите. На страничната стена, между две по-малки месингови разпятия, се мъдреше плакат на Алберт Айнщайн, с неговия любим цитат: „БОГ НЕ ИГРАЕ НА ЗАРОВЕ С ВСЕЛЕНАТА“.

Лангдън смаяно продължи да се оглежда. На бюрото на Ветра имаше подвързана с кожа Библия до пластмасов атомен модел на Бор и миниатюрно копие на Микеланджеловия Мойсей.

„Каква еклектика“ — помисли си той. В стаята бе приятно топло, ала нещо в обстановката го вледеняваше. Като че ли виждаше пред себе си сблъсък на два философски гиганта… опасно размиване на противоположни сили.

Той прочете заглавията на книжната лавица:

„Божията частица“.

„Физиката на таоизма“.

„Бог: доказателствата“.

На едната подпора за книги беше гравиран следният цитат:

...

„Истинската наука открива Бог зад всяка врата.“

— Леонардо беше католически свещеник — каза Кьолер.

Лангдън се обърна към него.

— Свещеник ли? Нали казахте, че бил физик?

— Беше и двете. В историята има много примери за хора на науката, които са били и духовници. Леонардо беше от тях. Той смяташе физиката за „Божия природен закон“. Твърдеше, че в естествения порядък навсякъде около нас се виждал Божият почерк. Надяваше се с помощта на науката да докаже съществуването на Бог на съмняващите се маси. Смяташе се за теофизик.

„Теофизик ли?“ Съчетанието му се струваше невъзможно.

— Напоследък в областта на ядрената физика бяха направени някои смайващи открития — каза Кьолер. — Открития с духовно значение. Много от тях бяха дело на Леонардо.

Лангдън внимателно погледна директора на ЦЕРН. Все още се опитваше да свикне със странната обстановка.

— Духовност и физика? — Професорът цял живот се бе занимавал с история на религията и ако имаше нещо сигурно, това беше фактът, че науката и религията още от самото начало бяха били непримирими архиврагове.

— Ветра беше един от най-големите ядрени физици — продължи Кьолер. — Започваше да обединява науката и религията… да доказва, че двете взаимно се допълват по най-неочаквани начини. Наричаше тази област „нова физика“. — Директорът свали една книга от лавицата и я подаде на Лангдън.

Професорът прочете заглавието. „Бог, чудесата и новата физика“. От Леонардо Ветра.

— Това е тясна област, но дава нови отговори на някои стари въпроси — въпроси за произхода на вселената и силите, които обвързват всички ни — поясни Кьолер. — Леонардо вярваше, че проучванията му притежават потенциала да насочат милиони към по-духовен живот. Миналата година категорично доказа съществуването на енергийна сила, която обединява всички ни. Всъщност той демонстрира, че ние сме физически свързани… че молекулите във вашето тяло са свързани с молекулите в моето… че във всички нас се движи една обща сила.

Лангдън се смути. „И Божията сила ще ни обедини.“

— Господин Ветра наистина ли е открил начин да докаже, че частиците са свързани?

— Убедително го доказа. Един от последните броеве на „Сайънтифик Америкън“ обяви новата физика за по-сигурен път към Бога от самата религия.