Шестото клеймо - Страница 13

Тези думи постигнаха своето. Лангдън изведнъж се замисли за антирелигиозните илюминати. Той неохотно се насили теоретично да допусне за миг невъзможното. Ако илюминатите наистина продължаваха да съществуват, дали щяха да убият Леонардо, за да му попречат да отправи своето религиозно послание към масите? Професорът се отърси от тази мисъл. „Абсурд! Илюминатите са древна история! Знае го всеки учен!“

— Ветра имаше много врагове в научния свят — продължи Кьолер. — Мразеха го много научни пуристи. Дори тук в ЦЕРН. Смятаха, че е предателство към науката да използваш аналитичната физика, за да потвърдиш научните догми.

— Но съвременните учени не са ли по-толерантни към Църквата?

Кьолер презрително изсумтя.

— Че защо? Църквата може вече да не гори учените на клада, но ако смятате, че е оттеглила властта си над науката, запитайте се защо в половината училища във вашата страна е забранено да се преподава еволюционната теория. Запитайте се защо американската Християнска коалиция е най-влиятелното лоби срещу научния прогрес в света. Борбата между науката и религията продължава, господин Лангдън. Преместила се е от бойните полета в заседателните зали, но въпреки това продължава.

Професорът разбираше, че Кьолер е прав. Предишната седмица например харвардският теологически факултет беше организирал протестна демонстрация пред сградата на биологическия факултет срещу преподаването на генното инженерство. Деканът на биологическия факултет, известният орнитолог Ричард Аарониън, бе защитил учебната си програма с огромен плакат, провесен през прозореца на кабинета му. Плакатът изобразяваше християнска „риба“ с четири крачета — според Аарониън, дан на еволюцията на африканските белодробни риби на сушата. Под рибата, вместо името Иисус, пишеше „ДАРВИН!“.

Остро писукане разцепи тишината и Лангдън се сепна. Кьолер протегна ръка към електронните устройства на инвалидната количка, вдигна пейджъра от стойката му и прочете полученото съобщение.

— Добре. От дъщерята на Леонардо е. Госпожица Ветра в момента пристига на хеликоптерната площадка. Ще я посрещнем там. Мисля, че е най-добре да не идва тук. Не ми се ще да види баща си в това състояние.

Лангдън се съгласи с него. Никое дете не заслужаваше такъв шок.

— Ще помоля госпожица Ветра да ни разкаже за проекта, върху който са работели с баща си… това може да обясни защо са го убили.

— Смятате, че са го убили заради работата му ли?

— Напълно е възможно. Леонардо ми каза, че работи върху нещо сензационно. Не сподели подробности. Беше станал много потаен. Имаше лична лаборатория и настояваше за уединение, което с готовност му осигурявах заради блестящите му открития. Напоследък работата му поглъщаше огромни количества електрическа енергия, но се въздържах да го разпитвам. — Кьолер обърна количката си към изхода. — Преди да излезем оттук обаче трябва да ви кажа още нещо.

Лангдън не бе сигурен, че иска да го чуе.

— Убиецът е откраднал нещо от Ветра.

— Какво?

— Елате.

Директорът се насочи към пълната с мъгла дневна. Лангдън го последва, без да знае какво да очаква. Кьолер спря на сантиметри от трупа и повика професора да се приближи. Лангдън неохотно го направи. От миризмата на замръзналата урина на жертвата му се пригади.

— Погледнете лицето му — каза физикът.

„Да погледна лицето му ли?“ — Лангдън се намръщи. — „Нали било откраднато нещо?“

Той колебливо приклекна и се опита да види лицето на Ветра, но главата на жертвата беше извита на сто и осемдесет градуса.

Кьолер с мъка се наведе и внимателно завъртя замръзналата глава на приятеля си. Вратът на убития учен изпращя и сгърченото му от болка лице най-после се появи. Директорът задържа главата му за миг.

— Мили Боже! — извика Лангдън и ужасено се отдръпна. Лицето на Ветра бе окървавено. Единственото му кафяво око безжизнено се впиваше в него. Другата очна орбита беше празна. — Откраднали са окото му?

Глава 14

Лангдън излезе от Сграда В и слънцето му помогна да се отърси от запечаталия се в ума му образ на празната очна орбита.

— Насам, моля — каза Кьолер и пое нагоре по стръмната алея. Електрическата инвалидна количка с лекота взимаше наклона. — Госпожица Ветра ще пристигне всеки момент.

Професорът побърза да го настигне.

— Е? — попита Кьолер. — Още ли се съмнявате в участието на илюминатите?

Лангдън вече не знаеше какво да мисли. Редигиозните връзки на Ветра определено бяха смущаващи — и все пак не можеше да загърби всички научни доказателства, които бе проучвал. А и окото…

— Продължавам да смятам, че илюминатите не са замесени в това убийство — по-твърдо, отколкото беше възнамерявал, заяви той. — Доказва го липсващото око.

— Защо?

— Случайното обезобразяване е изключително… нетипично за илюминатите — поясни професорът. — Специалистите по историята на култовете се занимават с отделни случаи на обезобразяване, дело на неопитни периферни секти — фанатици, които извършват случайни терористични актове — но илюминатите винаги са били изключително преднамерени.

— Преднамерени ли? Хирургическото изваждане на нечие око не е ли преднамерено?

— Това не праща ясно послание. Не изпълнява по-висша цел.

Количката на Кьолер рязко спря на върха на хълма. Той се обърна.

— Повярвайте ми, господин Лангдън, липсващото око наистина изпълнява по-висша цел… много по-висша цел.

На запад се разнесе рев на хеликоптерни перки. Появи се вертолет, който се понесе над откритата долина към тях, рязко зави, после увисна над площадката.