Шестото клеймо - Страница 14

Лангдън го наблюдаваше разсеяно — мислите му се въртяха в кръг като перките. Чудеше се дали един здрав сън ще го избави от целия този ужас. Кой знае защо, се съмняваше.

Машината кацна и пилотът скочи на земята и започна да разтоварва багажа. Имаше много неща — чанти, найлонови херметично затворени сакове, кислородни бутилки и сандъци със свръхмодерно водолазно оборудване.

Професорът се смути.

— Това багажът на госпожица Ветра ли е?

Кьолер кимна.

— Тя извършваше биологични проучвания в Балеарско море.

— Нали казахте, че била физик?

— Така е. Занимава се с физика на биологичната обвързаност. Изучава взаимовръзките между жизнените системи. Работата й е тясно свързана с проучванията на баща й в областта на ядрената физика. Наскоро госпожица Ветра опроверга една от фундаменталните теории на Айнщайн, като наблюдава ято риба тон с помощта на автоматично синхронизирани камери.

Лангдън се вгледа в лицето на домакина си, за да види дали се шегува. „Айнщайн и риба тон?“ Започваше да се чуди дали космическият боинг Х-33 по погрешка не го е оставил на друга планета.

След малко от хеликоптера се появи Витория Ветра и Робърт Лангдън разбра, че този ден е посветен на безкрайните изненади. С тъмнозелените си къси панталонки и бяла фланелка без ръкави, младата жена изобщо не приличаше на задръстената физичка, която бе очаквал. Гъвкава и грациозна, тя беше висока, имаше матова кожа и дълга черна коса — вихърът от перките я развяваше. Лицето й бе типично италианско — не изключително красиво, но с едри, земни черти, които дори от двадесет метра сякаш излъчваха първична чувственост. Въздушното течение прилепваше дрехите към тялото й и подчертаваше стройната й фигура и малките й гърди.

— Госпожица Ветра е изключително силна жена — очевидно усетил възхищението на Лангдън, каза Кьолер. — Прекарва месеци в опасни екологични системи. Тя е стриктна вегетарианка и е местният йогистки гуру.

„Йога ли?“ — помисли си Лангдън. Древното хиндуистко изкуство на медитацията изглеждаше странно за физичка и дъщеря на католически свещеник.

Той погледна приближаващата се Витория. Очевидно беше плакала, но дълбоките й черни очи бяха изпълнени с чувства, които професорът не можеше да разгадае. И въпреки това младата жена крачеше с жар и самоувереност.

Крайниците й бяха яки и почернели и излъчваха присъщото сияние на средиземноморска плът, наслаждавала се на много часове слънце.

— Витория — каза Кьолер. — Моите искрени съболезнования. Това е ужасна загуба за науката… за всички нас в ЦЕРН.

Тя признателно кимна. Гласът й бе гладък — гърлен английски с акцент.

— Открихте ли убиеца?

— Все още работим по въпроса.

Витория се обърна към Лангдън и протегна фината си ръка.

— Казвам се Витория Ветра. Предполагам, че сте от Интерпол.

Професорът стисна ръката й, за миг омагьосан от дълбочината на влажните й очи.

— Робърт Лангдън. — Не бе сигурен какво друго да отвърне.

— Господин Лангдън не е от полицията — поясни Кьолер. — Той е специалист от Съединените щати. Тук е, за да ни помогне да открием виновника за това положение.

Витория се поколеба.

— Ами полицията?

Директорът въздъхна, ала не отговори.

— Къде е тялото му? — попита тя.

— В момента го подготвят за погребението.

Лъжата изненада Лангдън.

— Искам да го видя — настоя Витория.

— Баща ти беше жестоко убит, Витория — опита се да я уговори Кьолер. — По-добре да го запомниш такъв, какъвто беше.

Тя понечи да възрази, ала я прекъснаха.

— Ей, Витория! — разнесоха се някакви гласове от далечината. — Добре дошла!

Младата жена се обърна. Група учени минаваха покрай хеликоптерната площадка и весело й махаха.

— Напоследък да си опровергала друга теория на Айнщайн? — извика един от тях.

— Баща ти трябва да се гордее с теб! — прибави друг.

Витория неловко им махна. После пак се обърна към Кьолер. На лицето й се бе изписал смут.

— Никой ли не знае?

— Реших, че трябва да сме дискретни.

— Не си казал на персонала, че баща ми е бил убит? — Към озадачението в гласа й се примеси гняв.

Тонът на Кьолер мигновено се промени.

— Навярно забравяш, че веднага щом съобщя за убийството на баща ти, в ЦЕРН ще се проведе следствие. Включително грижливо претърсване на неговата лаборатория. Винаги съм се опитвал да уважавам желанието на баща ти за самостоятелност. Той ми каза само две неща за сегашния ви проект. Първо, че сигурно през следващите десет години ще донесе на ЦЕРН милиони франкове от лицензионни договори. И второ, че не е готов за публично оповестяване, защото все още е опасна технология. Като се имат предвид тези два факта, предпочитам външни лица да не се ровят в неговата лаборатория и или да откраднат работата му, или да загинат и после вината да падне върху ЦЕРН. Ясен ли съм?

Витория безмълвно се вторачи в него. Лангдън усети в погледа й неволно уважение. Очевидно приемаше логиката на Кьолер.

— Преди да съобщим на властите, трябва да знам върху какво сте работили — продължи директорът. — Заведи ни в лабораторията си.

— Лабораторията няма отношение към въпроса — отвърна младата жена. — Никой не знаеше с какво се занимаваме двамата. Експериментът не може да има нищо общо с убийството на баща ми.

Кьолер тежко въздъхна.

— Уликите предполагат обратното.

— Улики ли? Какви улики?

Лангдън си задаваше същия въпрос.

Кьолер отново избърса устата си.

— Просто ще трябва да ми повярваш.

Изпепеляващият поглед на Витория показваше, че не му вярва.