Шестото клеймо - Страница 70

Мъжът я погледна измъчено.

— Гробница на Рафаело ли? Не знам. Страшно много са. И сигурно имате предвид „параклис“, а не гробница. Архитектите винаги строели параклиси заедно с гробниците.

Италианецът имаше право.

— Някоя гробница или параклис на Рафаело смятат ли се за „земни“? — попита Лангдън.

Чичеронето сви рамене.

— Съжалявам, не ви разбирам. Това определение ми се струва безсмислено. Трябва да си вървя.

Витория го задържа за ръката и прочете важното от първите два реда:

— „От гроба земен ти на Санти… от дупка дяволска“. Това говори ли ви нещо?

— Абсолютно нищо.

Лангдън се сепна. За известно време беше забравил втората част от стиха. „Дяволска дупка ли?“

— Да! — обърна се той към екскурзовода. — Това е! Някой от параклисите на Рафаело има ли oculus?

Чичеронето поклати глава.

— Доколкото знам, Пантеонът е уникален в това отношение. — Той замълча за миг. — Обаче…

— Какво?! — едновременно попитаха Витория и Лангдън.

Сега бе ред на екскурзовода да вирне глава. Той отново пристъпи към тях.

— Дяволска дупка? — Мъжът замърмори под нос и зачовърка зъбите си. — Дяволска дупка… това е buco diavolo?

Витория кимна.

— Буквално, да.

Екскурзоводът се подсмихна.

— Виж, това отдавна не го бях чувал. Ако не греша, „buco diuvolo“ означава „крипта“.

— Крипта ли? — изненада се Лангдън.

— Да, но особен вид крипта. Струва ми се, че „дяволска дупка“ е древен термин за групова гробница в черква… под друга гробница.

— Нещо като костница ли? — попита Лангдън, който веднага се досети какво има предвид екскурзоводът.

Познанията му направиха впечатление на италианеца.

— Да! Това е точната дума!

Професорът се замисли. Костниците представляваха евтино църковно решение на сложен проблем. Когато черквите оказваха почит на най-известните си енориаши с пищни гробници в храмовете, роднините на покойниците често настояваха семейството да бъде погребано заедно… за да си осигурят заветния гроб в черквата. Ако тя обаче не разполагаше с достатъчно пространство или средства, за да строи гробници за цели семейства, понякога прибягваше до костници — дупки в пода до гробницата, в които се погребваха по-обикновените членове на семейството. Дупките бяха покрити с решетки. Макар и удобни, костниците бързо бяха излезли от мода поради смрадта, която се беше разнасяла в черквата. „Дяволска дупка“ — помисли си Лангдън. Никога не бе чувал това наименование. Струваше му се зловещо точно.

Сърцето му бясно туптеше. „От гроба земен на Санти… от дупка дяволска.“ Изглежда, оставаше да се зададе само още един въпрос.

— Рафаело създавал ли е гробници с такива дяволски дупки?

Екскурзоводът се почеса по темето.

— Всъщност… съжалявам… сещам се само за една.

„Само една ли?“ Лангдън не можеше и да мечтае за по-добър отговор.

— Къде?! — едва не извика Витория.

Чичеронето ги изгледа странно.

— Казва се капела „Чиги“. Там е гробницата на Алесандро Чиги и неговия брат, богати покровители на изкуството и науката.

— На науката ли? — Лангдън и Витория се спогледаха.

— Къде? — повтори тя.

Отново изпълнен с въодушевление, екскурзоводът остави въпроса без отговор.

— Що се отнася до това дали гробницата е „земна“, не знам, обаче определено е… да речем differante.

— Различна ли? — попита Лангдън. — С какво?

— Не съответства на архитектурния стил, Рафаело е архитект само на сградата. Интериорът е дело на друг скулптор. Не си спомням на кой.

Лангдън наостри уши. „Може би на анонимния илюминатски творец?“

— Така или иначе, този скулптор не е имал вкус — продължи чичеронето. — Dio mio! Atrocites! Кой би желал да го погребат под пирамиди?

Професорът не вярваше на ушите си.

— Какви пирамиди? В черквата пирамиди ли има?

— Знам — усмихна се екскурзоводът. — Ужасно е, нали?

Витория го хвана за ръката.

— Синьоре, къде е тази капела „Чиги“?

— На около километър и половина на север оттук. В черквата „Санта Мария дел Пополо“.

Младата жена въздъхна.

— Благодаря ви. Да…

— Ей, сещам се за още нещо — прекъсна я той. — Какъв съм глупак!

Витория се закова на място.

— Само не ми казвайте, че сте сбъркали.

Екскурзоводът поклати глава.

— Не, обаче трябваше да се сетя по-рано. Капелата „Чиги“ не винаги се е казвала така. Преди е била известна като „Капела дела Тера“.

— Параклис на Земята ли? — възкликна Лангдън.

Витория забърза към изхода.

* * *

Щом излезе на Пиаца дела Ротонда, Витория Ветра светкавично извади мобилния си телефон.

— Командир Оливети — каза тя. — Това не е мястото!

— Какво искате да кажете? — обърка се командирът.

— Първият олтар на науката е капелата „Чиги“!

— Къде? — вече гневно попита Оливети. — Но господин Лангдън каза, че…

— В „Санта Мария дел Пополо“! Километър и половина на север. Веднага пратете там хората си! Имаме четири минути!

— Но хората ми са заели позиция тук! Не мога да…

— Действайте! — Витория прекъсна връзката.

Лангдън излезе от Пантеона.

Тя го хвана за ръка, затегли го към опашката от таксита до тротоара и заудря по предния капак на първата кола. Заспалият шофьор се сепна и се изправи. Витория рязко отвори задната врата, натика Лангдън вътре, после скочи след него.

— „Санта Мария дел Пополо“ — нареди тя. — Presto!

Замаян и стреснат, шофьорът настъпи газта и потегли.

Глава 63

Гънтър Глик беше заел мястото на Чинита Макри пред компютъра. Операторката объркано надничаше над рамото му.

— Нали ти казах — като продължаваше да пише на клавиатурата, възкликна репортерът. — Таблоидът, в който работех, не е единственият вестник, публикувал материали за тия хора.