Шестото клеймо - Страница 62

За миг той се пренесе във времето… сякаш бе съвременник на Галилей и за пръв път чуваше стихотворението… знаеше, че е изпитание, карта, ключ, разкриващ четирите олтара на науката… четирите знака, очертаващи таен път в Рим. Стиховете се лееха от устата на Витория като песен.

От гроба земен ти на Санти, знай,
от дупка дяволска, та чак докрай,
положен път е светъл, изпит свят,
и ангели над елементи бдят.

Тя го прочете два пъти и млъкна, сякаш оставяше древните думи да закънтят сами.

„От гроба земен на Санти“ — помисли Лангдън. Стихотворението беше пределно ясно. Пътят на просвещението започваше от гробницата на Санти. Оттам знаците насочваха илюминатите към целта.

„И ангели над елементи бдят“. Също ясно. Земя, въздух, огън, вода. Елементите на науката, четирите илюминатски знака, скрити под формата на религиозни скулптури.

— Първият знак като че ли е при гроба на Санти — каза Витория.

Лангдън се усмихна.

— Нали ти казах, че не е чак толкова сложно.

— Кой е Санти? — внезапно развълнувана, попита тя. — И къде е гробът му?

Американецът се подсмихна. Странно — всеки знаеше малкото име на един от най-прочутите ренесансови художници… детето-чудо, човекът, който на двадесет и пет годишна възраст вече бе изпълнявал поръчки на папа Юлий ІІ и когато беше починал на тридесет и осем, от неговата ръка бе останала най-голямата колекция фрески в света. Санти беше титан в света на изкуството и фактът, че повечето хора го познаваха само с малкото му име, говореше за славата, постигана от малцина… личности като Наполеон, Иисус… и естествено, полубожествата, които гърмяха в харвардските общежития — Стинг, Мадона и певецът, по-рано известен като Принс, заменил името си със символа

, поради което Лангдън го наричаше „Пресичащи се Т-образен и хермафродитен египетски кръст“.

— Санти е фамилното име на великия ренесансов художник Рафаело — каза Лангдън.

— На Рафаело ли? — изненада се Витория. — На онзи Рафаело ли?

— Единственият. — Професорът ускори крачка.

— Значи пътят започва при гробницата на Рафаело, така ли?

— Всъщност е логично — без да намалява ход, отвърна той. — Илюминатите често смятали велики художници и скулптори за почетни братя по просвещение. Може да са избрали гробницата на Рафаело в знак на преклонение пред него. — Лангдън също знаете, че подобно на много други автори на религиозни творби, Рафаело е бил подозиран в таен атеизъм.

Витория предпазливо пъхна листа обратно в джоба му.

— И къде е погребан?

Лангдън дълбоко си пое дъх.

— Ако щеш вярвай, но Рафаел е погребан в Пантеона.

Тя го погледна скептично.

— В онзи Пантеон ли?

— Онзи Рафаело в онзи Пантеон. — Лангдън трябваше да признае, че и той не бе очаквал първият знак да е в Пантеона. Беше предполагал, че първият олтар на науката се намира в някоя тиха, ненатрапваща се черква. С огромния си, завършващ с отвор купол, Пантеонът дори в началото на XVII век бе бил една от най-известните римски забележителности.

— Пантеонът изобщо черква ли е? — попита Витория.

— Най-старата католическа черква в Рим.

Тя поклати глава.

— Но наистина ли смяташ, че ще убият първия кардинал в Пантеона? Това трябва да е едно от най-посещаваните от туристи места в Рим.

Лангдън сви рамене.

— Илюминатите казаха, че искат целият свят да гледа. Убийството на кардинал в Пантеона определено ще привлече вниманието.

— Но онзи човек не може да очаква, че ще убие някого в Пантеона и ще избяга незабелязано! Не е възможно.

— Също толкова невъзможно, колкото и отвличането на четирима кардинали от Ватикана. Стихотворението е ясно.

— Абсолютно ли си сигурен, че Рафаело е погребан в Пантеона?

— Много пъти съм бил на гроба му.

Витория загрижено кимна.

— Колко е часът?

— Седем и половина.

— Пантеонът далече ли е?

— На около километър и половина. Имаме време.

— В стихотворението се казва „от гроба земен на Санти“. Това говори ли ти нещо?

Лангдън диагонално прекоси Двора на стража.

— „Земен“ ли? Всъщност в Рим май няма по-земно място от Пантеона. Името му води произхода си от религията, която първоначално била изповядвана там — пантеизъм — вяра в много богове, по-точно в езическите божества на Майката Земя.

Когато се бе занимавал с история на архитектурата, Лангдън с удивление беше научил, че пропорциите на главното помещение на Пантеона са свързани с култа към Гея, богинята на Земята. Те бяха толкова точни, че в сградата идеално се вписваше гигантско кълбо.

— Добре. — Витория вече изглеждаше по-убедена. — Ами „дяволската дупка“? „От дупка дяволска“?

Лангдън не бе сигурен за това.

— „Дяволската дупка“ трябва да е прочутият кръгъл отвор в покрива на Пантеона, така нареченият „oculus“ — логично предположи той.

— Но това е черква — като продължаваше без усилие да го следва, възрази младата жена. — Защо ще наричат отвора „дяволска дупка“?

Професорът също се чудеше. Никога не беше чувал термина „дяволска дупка“, но си спомни за един известен критик на Пантеона от VIII век, чиито думи сега му се сториха странно адекватни. Беда Преподобни бе писал, че дупката в покрива на Пантеона била пробита от дяволи, опитващи се да избягат от сградата при освещаването й от Бонифаций IV.

— А защо илюминатите използват името Санти, след като всъщност е известен като Рафаело? — когато влязоха в следващия, по-малък двор, прибави Витория.