Шестото клеймо - Страница 55

— Иманярството — отвърна Витория.

— Проблемът бил, че след като поставили знаците, илюминатите по някакъв начин трябвало да съобщят на научната общност за съществуването на пътя.

— Логично. Иначе никой няма да го търси.

— Да. И даже да знаели за съществуването му, учените нямало как да знаят къде започва. Рим е огромен.

— Наистина.

Лангдън продължи по следващата пътека.

— Преди петнайсетина години заедно с неколцина историци от Сорбоната открихме група илюминатски писма, изобилстващи на податки за segno.

— Знака. Информацията за пътя и неговото начало.

— Да. Оттогава много специалисти по история на илюминатите, сред които и аз, сме откривали други споменавания за segno. Ние предполагаме, че знакът съществува и че Галилей масово го е разпространил в научната общност, без Ватиканът изобщо да разбере.

— Как?

— Не сме сигурни, но най-вероятно в публикациите си. През годините той е публикувал много книги и бюлетини.

— За които Ватиканът несъмнено е знаел. Струва ми се опасно.

— Вярно е. Въпреки това знакът е бил разпространен.

— Но никой не го е открил, така ли?

— Не. Колкото и да е странно обаче, в масонски дневници, стари научни списания и илюминатски писма знакът често се обозначава с число.

— Шестстотин шейсет и шест ли?

Лангдън се усмихна.

— Всъщност числото е петстотин и три.

— Какво значи това?

— Така и не успяхме да разберем. Числото петстотин и три ме заинтригува, опитвал съм всичко, за да открия значението му — нумерология, географски карти. — Той стигна до края на пътеката, зави и бързо огледа табелките на следващата редица. — Дълги години не виждах други податки, освен че петстотин и три започва с пет… едно от илюминатските свещени числа. — Лангдън замълча за миг.

— Нещо ми подсказва, че наскоро си стигнал до друго заключение и затова сега сме тук.

— Точно така — потвърди професорът и си позволи да прояви известна гордост от работата си. — Познаваш ли една книга на Галилей, наречена „Dialogo“?

— Естествено. Известна е сред учените като най-голямата научна измама.

Лангдън не смяташе, че думата „измама“ е съвсем точна, но знаеше какво иска да каже Витория. В началото на 30-те години на XVІІ в. Галилей искал да публикува книга в потвърждение на Коперниковия хелиоцентричен модел на слънчевата система, ала Ватиканът нямало да допусне разпространението на книгата, ако не включел също толкова убедителни доказателства за абсолютно грешния геоцентричен модел на Църквата. Галилей нямал друг избор, освен да приеме това условие, и публикувал книга, в която отделял еднакво място на двата модела.

— Както сигурно знаеш, въпреки компромиса „Dialogo“ бил обявен за еретична книга и Ватиканът поставил Галилей под домашен арест — каза Лангдън.

— Никое добро дело не остава ненаказано.

Професорът се усмихна.

— Абсолютно вярно, и все пак Галилей упорствал. Докато бил под домашен арест, той тайно написал по-слабо известен ръкопис, който учените често бъркат с „Dialogo“. Тази книга се казва „Discorsi“.

Витория кимна.

— Чела съм я. „Беседи за приливите“.

Лангдън я изгледа, удивен, че младата жена е чувала за неизвестния труд върху движението на планетите и неговото въздействие върху приливите.

— Виж, аз съм италианка, при това съм специалист по морска физика, а и баща ми боготвореше Галилей.

Той се засмя. „Discorsi“ обаче не беше книгата, която търсеха. Професорът обясни, че докато бил под домашен арест, Галилей писал и други съчинения. Историците смятали, че сред тях е книжлето „Diagramma“.

— „Diagramma della verita“ — каза той. — „Диаграма на истината“.

— Не съм чувала за нея.

— Не се изненадвам. „Diagramma“ е най-неизвестният труд на Галилей — предполага се, че е трактат за научни факти, които според него били верни, но не му разрешавали да разкрие. Подобно на някои по-ранни съчинения на Галилей, негов приятел тайно изнесъл „Diagramma“ от Рим и я публикувал в Холандия. Книжлето станало невероятно популярно в нелегалния европейски научен свят. После Ватиканът надушил за него и го подложил на безпощадни гонения.

Витория се заинтригува.

— И ти смяташ, че ключът се е съдържал в тази книга, така ли? Информацията за Пътя на просвещението.

— Това е единственият начин, по който Галилей можел да разпространи segno. Убеден съм. — Лангдън навлезе в третата редица хранилища и продължи да чете обозначенията.

— Архивистите от много години търсят екземпляр от „Diagramma“. Но в резултат от ватиканските клади на книги и нетрайния си материал книжлето изчезнало от лицето на Земята.

— Какъв нетраен материал?

— Архивистите оценяват структурната цялост на документите по десетобалната система. „Diagramma“ била отпечатана върху един вид папирус, нещо като тоалетна хартия. Трайността му е не повече от век.

— Защо не са избрали нещо по-издръжливо?

— По искане на самия Галилей. За да защити последователите си. Така всеки учен, заловен с екземпляр от книгата, можел просто да я хвърли във вода и тя щяла да се разпадне. Това било идеално за унищожаване на уликите, но е ужасно за архивистите. Смята се, че след осемнайсети век оцелял само един екземпляр от „Diagramma“.

— Само един ли? — Витория смаяно се заоглежда. — И е тук?

— Скоро след смъртта на Галилей Ватиканът го конфискувал от Холандия. От години моля да ми позволят да го видя. Още откакто научих за него.

Сякаш прочела мислите му, Витория прекоси пътеката и започна да чете обозначенията на съседния ред хранилища и така двойно ускори търсенето им.