Шестото клеймо - Страница 49

„Загуба на вяра…“

Това ли било? Лангдън се зачуди как ще реагират християните по света на обезобразяването на кардиналите. Щом вярата на един ръкоположен свещеник не го защитаваше от злото на Сатаната, каква надежда имаше за останалите? Главата му се пръскаше… в нея кънтяха гласове.

„Вярата не те защитава. Медицината и въздушните възглавници… ето какво те защитава. Бог не те защитава. Защитава те разумът. Просвещението. Заложи вярата си за нещо с осезаеми резултати. Откога никой не е ходил по вода? Съвременните чудеса са научни… компютри, ваксини, космически станции… даже божественото чудо на сътворението. Материя от нищото… в лаборатория. На кого му трябва Бог? Не! Науката е Бог!“

В ума му отекна гласът на убиеца. „В полунощ… Математическа прогресия на смъртта… Sacrifici vergini nell’ altare di scienza…“

После гласовете изведнъж изчезнаха, като внезапно пръснала се тълпа.

Робърт Лангдън скочи на крака. Столът му полетя назад и се сгромоляса на мраморния под.

Витория и шамбеланът се сепнаха.

— Убягвало ми е… — смаяно промълви професорът. — Било е пред очите ми…

— Какво ти е убягвало? — попита Витория.

Лангдън се обърна към свещеника.

— Отче, от три години подавам молби до Ватикана за достъп до вашия архив. Досега седем пъти сте ми отказвали.

— Съжалявам, господин Лангдън, но моментът едва ли е подходящ да отправяте подобна жалба.

— Трябва веднага да ми дадете достъп до архива. Заради четиримата изчезнали кардинали. Може би ще успея да предвидя къде ще ги убият.

Витория се ококори, видимо озадачена.

На лицето на шакбелана се изписа тъжно изражение, сякаш е станал обект на жестока шега.

— И очаквате да ви повярвам, че тази информация може да се открие в нашия архив?

— Не ви обещавам, че ще я открия навреме, но ако ме допуснете…

— Господин Лангдън, след четири минути трябва да съм в Сикстинската капела. Архивът е в отсрещния край на Ватикана.

— Не се шегуваш, нали? — прекъсна го Витория, вперила поглед право в очите на Лангдън.

— Сега не е време за шеги.

— Отче — обърна се към свещеника младата жена. — Ако има възможност… ако изобщо има някаква възможност да открием къде ще станат убийствата, можем да устроим засада…

— Но как е възможно архивът да ни насочи по следите на убийците? — настоя шамбеланът.

— Обяснението ще отнеме повече време, отколкото имате — отвърна Лангдън. — Но ако съм прав, тази информация може да ни помогне да заловим хашишина.

На Карло Вентреска като че ли му се искаше да повярва, ала кой знае защо, не можеше.

— В този архив се съхраняват най-свещените християнски писмени паметници. Съкровища, които нямам право да видя самият аз.

— Известно ми е.

— Достъп до архива се дава само с писмено разрешение на архиваря и съвета на ватиканските библиотекари.

— Или с папски указ — прибави Лангдън. — Пише го във всички откази, които ми прати архиварят.

Шамбеланът кимна.

— Не искам да проявявам неучтивост, но ако не греша, папският указ идва от този кабинет — продължи професорът. — Доколкото знам, днес вие сте титулярят тук. Предвид обстоятелствата…

Карло Вентреска извади от расото си джобен часовник и го погледна.

— Господин Лангдън, буквално съм готов да дам живота си, за да спася Църквата.

Лангдън прочете в очите му, че казва самата истина.

— Наистина ли смятате, че този документ е тук? — попита шамбеланът. — И че може да ни помогне да открием тези четири черкви?

— Ако не бях убеден, нямаше толкова упорито да моля за достъп до архива. Италия е доста далечко, за да я посетиш на майтап само с една преподавателска заплата. Документът, който притежавате, е древен…

— Моля ви — прекъсна го свещеникът. — Простете ми, в момента не мога да мисля за повече подробности. Знаете ли къде се намира тайният архив?

Лангдън бе обзет от прилив на възбуда.

— Точно зад портата на света Ана.

— Впечатлен съм. Повечето учени смятат, че в него се влиза през тайната врата зад трона на свети Петър.

— Не. Това е Archivio di Congregazione della reverenda fabbrica di San Pietro. Широко разпространена заблуда.

— Всички посетители винаги се придружават от библиотекар. Днес библиотекарите ги няма. С други думи, вие искате абсолютен достъп. Даже нашите кардинали не влизат сами.

— Ще се отнасям към вашите съкровища с крайно уважение и внимание. Библиотекарите няма да открият нито следа от моето присъствие.

В този момент забиха камбаните на „Св. Петър“. Шамбеланът пак си погледна часовника.

— Трябва да тръгвам. — Той напрегнато замълча, после погледна професора. — Ще пратя швейцарски гвардеец да ви посрещне на входа на архива. Давам ви доверието си, господин Лангдън. Вървете.

Лангдън онемя от вълнение.

Младият свещеник сякаш притежаваше свръхестествено самообладание. Той се пресегна и с изненадваща сила стисна рамото на учения.

— Искам да откриете каквото търсите. При това бързо.

Глава 46

Тайният ватикански архив се намира в отсрещния край на двора „Борджия“ срещу портата на света Ана. Той съдържа над двадесет хиляди тома и се говори, че в него се пазели съкровища като изчезналия дневник на Леонардо да Винчи и дори непубликувани книги от Светото писание.

Лангдън енергично крачеше по пустия Виа дела Фондамента към архива. Разумът му едва успяваше да приеме, че е получил мечтания достъп. Витория вървеше до него. Ветрецът леко развяваше ухаещата й на бадеми коса и когато вдиша аромата й, професорът се олюля.

— Ще ми кажеш ли какво търсиш? — попита младата жена.

— Едно книжле, написано от човек на име Галилей.