Шестото клеймо - Страница 43

— За какво говорите, по дяволите… — Оливети изведнъж замълча и се ококори, сякаш го бяха ударили в корема.

— Да им прочета ли имената? — попита мъжът.

— Какво става тук? — съвсем се обърка шамбеланът.

Мъжът се засмя.

— Вашият офицер още ли не ви е информирал? Голям грях. Нищо чудно. Каква гордост! Представям си унижението да ви признае истината… че са изчезнали четирима кардинали, който се е заклел да пази…

Оливети избухна.

— Откъде сте получили тази информация?

— Отче, попитайте командира дали в Сикстинската капела са се събрали всички кардинали — злорадо рече мъжът.

Карло Вентреска се обърна към Оливети и въпросително го погледна със зелените си очи.

— Синьоре, вярно е, че четирима наши кардинали още не са се явили в Сикстинската капела, но няма нищо тревожно — прошепна в ухото му командирът. — Сутринта и четиримата са се разписали в присъствената книга, следователно са във Ватикана. Преди няколко часа самият вие пихте чай с тях. Просто са закъснели за другарската среща преди конклава. Издирваме ги, но сьм убеден, че са забравили за времето и се разхождат наоколо.

— Да се разхождат ли? — Шамбеланът изгуби спокойствие. — Трябваше да са в черквата преди повече от час!

Лангдън стрелна Витория с удивен поглед. „Изчезнали кардинали? Ето какво са търсили долу!“

— Нашият списък е напълно убедителен — каза по телефона мъжът. — Това са кардинал Ламасе от Париж, кардинал Гуидера от Барселона, кардинал Ебнер от Франкфурт…

Оливети сякаш се смаляваше с всяко следващо име. Мъжът замълча, като че ли последното име му доставяше особено голямо удоволствие.

— И от Италия… кардинал Баджа.

Шамбеланът се отпусна като платна на кораб, попаднал в пълно безветрие, и се свлече на стола си.

— Фаворитите — промълви свещеникът. — И четиримата… включително Баджа… най-вероятният наследник на Светия престол… как е възможно?

Лангдън бе чел достатъчно за съвременните избори за папа, за да разбира отчаяното изражение, изписало се на лицето на Карло Вентреска. Въпреки че формално всеки кардинал под осемдесетгодишна възраст можеше да стане папа, малцина бяха толкова уважавани, че да съберат мнозинство от две трети. Това бяха фаворитите. И четиримата бяха изчезнали.

От челото на свещеника се стичаше пот.

— Какви са намеренията ви спрямо тези хора?

— A вие как мислите? Аз съм потомък на хашишините.

Професорът потрепери. Добре знаеше това име. През вековете Църквата си беше създала смъртни врагове — хашишините и рицарите тамплиери, армии, или преследвани, или предадени от Ватикана.

— Пуснете кардиналите — каза шамбеланът. — Заплахата да унищожите светия град не ви ли стига?

— Забравете за четиримата кардинали. Повече няма да ги видите живи. Уверявам ви обаче, че смъртта им ще се запомни… от милиони хора. Мечтата на всеки мъченик. Ще ги направя медийни звезди. Един по един. До полунощ илюминатите ще са привлекли вниманието на всички. Защо да променяме света, ако той не ни наблюдава? Публичните убийства пораждат опияняващ ужас, нали? Вие много отдавна сте го доказали… с инквизицията, мъченията, на които сте подложили рицарите тамплиери, кръстоносните походи. — Мъжът замълча за миг. — И разбира се, с la purga.

Шамбеланът мълчеше.

— Не си ли спомняте за lа purga? — попита другият. — Не, разбира се. Свещениците не ги бива в историята. Може би защото се срамуват от нея?

— La purga — чу се да казва Лангдън. — Хиляда шестстотин шейсет и осма година. Църквата жигосала четирима учени илюминати с кръстния символ. За да ги пречисти от греховете.

— Кой е там? — по-скоро заинтригуван, отколкото обезпокоен, попита мъжът.

Професорът отново потръпна.

— Името ми не е важно — като се опитваше да говори спокойно, каза Лангдън. Фактът, че приказва с жив илюминат, го объркваше… все едно че приказваше с Джордж Вашингтон. — Аз съм учен и се занимавам с историята на вашето братство.

— Отлично — отвърна мъжът. — Радвам се, че все още има хора, които си спомнят престъпленията срещу нас.

— Обикновено се смята, че сте изчезнали.

— Заблуда, за която братството положи много усилия. Още какво знаете за lа purga?

Лангдън се поколеба. „Какво още знам ли? Всичко това е адски шантаво, ето какво знам!“

— След жигосването учените били убити и труповете им били хвърлени на публични места в Рим като предупреждение към илюминатите.

— Да. Затова и ние ще постъпим така. Смятайте го за символично възмездие за нашите убити братя. Вашите четирима кардинали ще умрат, по един на всеки кръгъл час от осем нататък. До полунощ целият свят ще е вперил погледи в нас.

Лангдън се приближи до телефона.

— Наистина ли възнамерявате да жигосате и убиете тези четирима души?

— Историята се повтаря, нали? Разбира се, ние ще постъпим по-елегантно и смело от Църквата. Те скришом убили илюминатите и хвърлили труповете им на улицата. Страхливци!

— Какво искате да кажете? — попита професорът. — Че ще жигосате и убиете тези хора публично ли?

— Браво. Макар че зависи какво разбирате под „публично“. Доколкото знам, на черква вече не ходят много хора.

— В черкви ли ще ги убиете?

— Проява на любезност. Така ще позволим на Господ по-бързо да прибере душите им в рая. Струва ни се редно. Разбира се, и на медиите ще им хареса.

— Блъфирате — възвърнал хладнокръвието си, заяви Оливети. — Не можете да убиете човек в черква и да очаквате, че ще ви се размине.

— Смятате, че блъфираме? Ние се движим сред вашата швейцарска гвардия като призраци, отвличаме четирима кардинали от собствения ви град, поставяме смъртоносно взривно устройство в сърцето на най-свещения ви храм и вие си мислите, че блъфираме? Когато започнат убийствата и открият жертвите, ще се струпат всички медии. До полунощ светът ще е запознат с каузата на илюминатите.