Шестото клеймо - Страница 44

— Ами ако поставим охрана във всички черкви? — попита Оливети.

Мъжът се засмя.

— Боя се, че поради арогантния характер на вашата религия, те са прекалено много. Напоследък броили ли сте ги? В Рим има над четиристотин католически черкви. Катедрали, параклиси, манастири, метоси, енорийски училища…

Лицето на Оливети остана напрегнато.

— Ще започнем след деветдесет минути — категорично заяви мъжът. — По един на час. Математическа прогресия на смъртта. А сега трябва да затварям.

— Почакайте! — спря го Лангдън. — Разкажете ми как възнамерявате да жигосате тези хора.

Убиецът, изглежда, се развесели.

— Предполагам, че вече знаете. Или се съмнявате? Съвсем скоро ще видите. Доказателство, че древните легенди са истина.

Професорът се вцепени. Знаеше точно какво иска да каже мъжът. Лангдън си представи клеймото на гърдите на Леонардо Ветра. В легендите за илюминатите се говореше за пет клейма. „Остават четири — помисли си той. — Четирима са и изчезналите кардинали.“

— Заклел съм се до довечера да има нов папа — каза шамбеланът. — Заклел съм се пред Господ.

— Светът не се нуждае от нов папа. След полунощ той няма да има какво да управлява освен купчина камъни. С Католическата църква е свършено. Вашата власт над света приключи.

Възцари се мълчание.

Шамбеланът изглеждаше дълбоко натъжен.

— Заблуждавате се. Църквата е нещо повече от камък и хоросан. Не можете ей така да унищожите двехилядолетна вяра… която и да е вяра. Не можете да смажете вярата просто като погубите нейните земни проявления. Католическата църква ще продължи да съществува със или без Ватикана.

— Благородна лъжа. Но все пак лъжа. И двамата знаем истината. Кажете ми, защо Ватиканът е цитадела, защитена със стени?

— Божиите хора живеят в опасен свят — отвърна Карло Вентреска.

— Всъщност на колко сте години? Ватиканът е крепост, защото пази половината си имущество зад своите стени — редки картини, скулптури, скъпоценни накити, безценни книги… после идват златният резерв и акциите в недвижими имоти в трезорите на Банка Ватикана. Утре всичко това ще е пепел. Вие ще сте разорени. Даже духовенството не може да работи безвъзмездно.

Точността на думите му сякаш се отрази в смаяното изражение на Оливети и шамбелана. Лангдън не бе сигурен кое е по-удивително — че Католическата църква притежава толкова много пари или че илюминатите знаят за тях.

Карло Вентреска тежко въздъхна.

— Вярата, а не богатството е гръбнакът на тази Църква.

— И това е лъжа — заяви непознатият. — Миналата година сте похарчили сто осемдесет и три милиона долара за диоцезите си по света. Ходенето на черква е достигнало най-ниската си точка — црез последните десет години е спаднало с четирийсет и шест процента. Даренията са наполовина от онова, което бяха едва преди седем години. Все по-малко кандидати постъпват в духовните семинарии. Въпреки че не го признавате, вашата Църква умира. Смятайте този случай за възможност да си идете с гръм и трясък.

Оливети пристъпи напред. Вече не изглеждаше толкова агресивен, като че ли усещаше действителността, пред която се беше изправил. Приличаше на човек, който търси изход. Какъвто и да е изход.

— Ами ако част от този златен резерв подкрепи вашата кауза?

— Не обиждайте и двете ни страни.

— Ние имаме пари.

— Ние също. Повече, отколкото си мислите.

Лангдън си спомни за баснословните илюминатски богатства, древните съкровища на баварските зидари, рода Ротшилд, билдербергерите, легендарния диамант на илюминатите.

— Фаворитите — промени темата шамбеланът. Гласът му звучеше умолително. — Пощадете ги. Те са възрастни хора. Те…

— Те са девствени жертви — засмя се мъжът. — Кажете ми, смятате ли, че наистина са девствени? Дали агънцата ще блеят, когато умират? Sacrifici vergini nell’ altare di scienza.

Шамбеланът дълго мълча.

— Те са хора на вярата — накрая отвърна той. — Не ги е страх от смъртта.

Мъжът презрително изсумтя.

— И Леонардо Ветра беше човек на вярата, обаче снощи видях страх в очите му. Страх, който аз прогоних.

Витория, която до този момент бе мълчала, изведнъж се хвърли напред, цялата наелектризирана от омраза.

— Asino! Той ми беше баща!

По телефона се разнесе кикот.

— Баща ли? Кой е там? Ветра е имал дъщеря? Трябва да знаете, че преди края си баща ви хленчеше като дете. Жалка гледка. Нещастник.

Витория се олюля, сякаш ударена от тежестта на думите. Лангдън понечи да я подхване, ала тя възвърна равновесието си и впери тъмните си очи в телефона.

— Кълна се в живота си, че до утре сутрин ще те намеря. — Гласът й пронизваше като лазер. — И тогава…

Мъжът дрезгаво се засмя.

— Направо възбуден съм. Може би до утре сутрин аз ще те намеря. И тогава…

Думите увиснаха във въздуха като меч. После връзката прекъсна.

Глава 42

Кардинал Мортати се потеше в черното си расо. Не само че в Сикстинската капела бе станало задушно като в сауна, но и конклавът трябваше да започне след двадесет минути, а все още не се знаеше абсолютно нищо за четиримата изчезнали кардинали. Смутеният шепот сред присъстващите беше прераснал в открита тревога.

Мортати нямаше представа къде може да са липсващите кардинали. „Навярно при шамбелана? — Той знаеше, че по-рано следобед шамбеланът по традиция се е срещнал на чай с четиримата фаворити, но това беше било преди часове. — Да не са болни? Може да са яли нещо?“ Съмняваше се. Фаворитите щяха да са тук дори и в предсмъртни мъки. Кардиналите само веднъж в живота — обикновено никога — получаваха шанс да станат папа и според ватиканския закон по време на гласуването трябваше да са в Сикстинската капела. Иначе не можеха да бъдат избрани.