Шестото клеймо - Страница 42


К оглавлению

42

На лицето на Оливети се изписа презрение.

— Как смеете! Знаете ли от колко години служа на Ватикана! Швейцарската гвардия от хиляда четиристотин трийсет и осма година е…

Радиостанцията в ръката му високо изпищя и го прекъсна.

— Comandante?

Той я вдигна към устата си и натисна предавателя.

— Sto ocupato!

— Scusi — каза швейцарският гвардеец по радиостанцията. — Реших, че трябва да ви съобщя. Получихме заплаха за бомба.

Оливети не можеше да изглежда по-безразличен към тази новина.

— Ами тогава действайте! Проведете обичайното претърсване.

— Направихме го, но човекът, който се обади… — Гвардеецът замълча за миг. — Нямаше да ви безпокоя, господин командир, но той спомена за веществото, което преди известно време ми наредихте да потърся в наръчника. Антиматерия.

Всички в стаята се спогледаха смаяно.

— За какво е споменал? — изпелтечи Оливети.

— За антиматерия, господин командир. Докато претърсвахме, направих някои допълнителни проверки. Сведенията за антиматерията са… хм, честно казано, доста обезпокоителни.

— Нали каза, че в наръчника не се споменава нищо.

— Открих информация в Мрежата.

„Поне един умен човек“ — помисли си Витория.

— Изглежда, че това вещество е силно експлозивно — продължи гвардеецът. — Не е за вярване, че информацията е точна, но в нея се казва, че половин килограм антиматерия бил сто пъти по-мощен от ядрена бойна глава.

Оливети помръкна. Гледката напомняше на срутваща се планина. Ликуването на Витория се изпари при вида на ужаса, който се изписа на лицето на шамбелана.

— Проследихте ли обаждането? — попита командирът.

— Де такъв късмет. Мобилен телефон, преплетени сателитни линии. Идентификацията показва, че е някъде в Рим, но наистина не беше възможно да го проследим.

— Постави ли някакви искания? — промълви Оливети.

— Не, господин командир. Само ни предупреди, че антиматерията е скрита в комплекса. Като че ли се изненада, че не знам. Попита ме дали съм я видял. Вие ми наредихте да направя справка за антиматерията, затова реших да ви съобщя.

— Правилно си постъпил — отвърна командирът. — Веднага идвам. Незабавно ме предупредете, ако пак се обади същият човек.

Отсреща му отговори кратко мълчание.

— Той още не е затворил.

Оливети сякаш бе ударен от електрически ток.

— Искаш да кажеш, че още е на линия, така ли?

— Да, господин командир. От десет минути безуспешно се мъчим да го проследим. Той сигурно знае, че не можем да го открием, защото отказва да затвори, докато не го свържем с шамбелана.

— Свържете го — нареди Карло Вентреска. — Веднага!

Оливети се обърна към него.

— Не, отче. Ние имаме хора, специално подготвени да водят преговори.

— Веднага!

Командирът даде заповед на хората си.

След малко телефонът на бюрото на папата иззвъня. Шамбеланът натисна бутона за разговор по аудиоуредбата.

— За кого се мислите, за Бога?

Глава 41

Гласът, който се разнесе от телефона, звучеше металически студено и арогантно. Всички в стаята го слушаха внимателно.

Лангдън се опита да определи акцента. „Може би арабин?“

— Аз съм представител на древно братство — напевно произнесе мъжът. — Братство, което вие векове наред сте потъпквали. Аз съм представител на илюминатите.

Забравил всякакви съмнения, професорът се напрегна. За миг изпита познатия сблъсък на възбуда, радост и смъртен страх като сутринта, когато беше видял амбиграмата.

— Какво искате? — попита шамбеланът.

— Аз представлявам хора на науката. Хора, които подобно на вас търсят отговори. Отговори на въпросите за съдбата, смисъла на живота и нашия създател.

— Който и да сте, аз… — започна Карло Вентреска.

— Silenzio. По-добре ме изслушайте. Вашата Църква от две хилядолетия насочва търсенето на истината. Вие смазвате противниците си с лъжи и пророчества за обреченост. Манипулирате истината, за да служи на вашите интереси, убивате хората, чиито открития не отговарят на вашата политика. Изненадвате ли се, че срещу вас се изправят просветени хора от цялото земно кълбо?

— Просветените хора не прибягват до изнудване, за да постигат целите си.

— Изнудване ли? — засмя се мъжът. — Това не е изнудване. Ние не поставяме искания. Унищожаването на Ватикана не подлежи на преговори. От четиристотин години чакаме този ден. В полунощ вашият град ще бъде вдигнат във въздуха. Нищо не можете да направите.

Оливети се хвърли към телефона.

— Градът е абсолютно недостъпен! Няма как да сте поставили експлозиви!

— Говорите с набожното невежество на швейцарски гвардеец. Може би даже сте офицер? Определено ви е известно, че илюминатите векове наред са се внедрявали в най-елитните организации по света. Нима смятате, че Ватиканът прави изключение?

„Господи, те имат вътрешен човек“ — помисли си Лангдън. Не беше тайна, че проникването в структурите на властта е запазена марка на илюминатите. Те се бяха внедрили в масонските ложи, основните банкови мрежи, правителствата. Веднъж Чърчил бе казал пред репортери, че ако английските шпиони се били внедрили в нацистката държава до такава степен, до каквато илюминатите са проникнали в английския парламент, войната щяла да приключи за месец.

— Прозрачно блъфиране — изръмжа Оливети. — Вашето влияние не може да се простира толкова надалече.

— Защо? Защото вашите швейцарски гвардейци са много бдителни ли? Защото наблюдават всяко кътче на вашия затворен свят? Ами самите швейцарски гвардейци? Те не са ли хора? Нима смятате, че ще заложат живота си заради някаква приказка за човек, който ходел по вода? Запитайте се как иначе контейнерът щеше да проникне във вашия град? Или как днес следобед са изчезнали четиримата ви най-важни кардинали?

42