Шестото клеймо - Страница 37

— Извинете ме за грубостта, но ако ситуацията наистина е кризисна, защо разговарям с вас, а не с вашия директор? И що за неуважение е това да дойдете във Ватикана по къси панталонки?

Лангдън изпъшка. Не можеше да повярва, че при тези обстоятелства комендантът се заяжда за облеклото на Витория. Но пък, от друга страна, независимо дали каменните пениси можеха да събудят похотливи мисли у обитателите на Ватикана, Витория Ветра по шорти определено представляваше заплаха за националната сигурност.

— Командир Оливети — намеси се той в опит да обезвреди втората бомба, която още малко и щеше да избухне. — Казвам се Робърт Лангдън. Професор съм по история на религията в Съединените щати и нямам връзка с ЦЕРН. Присъствах на демонстрация на антиматерия и потвърждавам, че тя е изключително опасна. Имаме основания да смятаме, че е била внесена във вашия комплекс от членове на антирелигиозен култ, целящи да провалят конклава.

Оливети се обърна и се втренчи в него.

— Една жена по къси панталони ме убеждава, че капчица течност щяла да вдигне във въздуха Ватикана и един американски професор твърди, че ни атакувал някакъв антирелигиозен култ. Точно какво очаквате да направя?

— Да намерите контейнера — отвърна Витория. — Веднага.

— Невъзможно. Това устройство може да е навсякъде. Ватиканът е огромен.

— Вашите камери не излъчват ли локаторен сигнал?

— Обикновено не ги крадат. Ще ни трябват дни, за да открием липсващата камера.

— Нямаме дни — категорично отсече младата жена. — Имаме шест часа.

— Шест часа до какво, госпожице Ветра? — Комендантът внезапно повиши глас и посочи образа на екрана. — Докато свърши броенето на онзи часовник ли? Докато изчезне Ватиканът? Повярвайте ми, не обичам да си играят с охранителната ми система. Нито пък си падам по механични устройства, които тайнствено се озовават на моя територия. Обезпокоен съм. Такава ми е работата. Но това, което ми казвате, е невъзможно.

— Чували ли сте за илюминатите? — без да се замисля, попита Лангдън.

Ледената външност на коменданта се пропука. Той присви очи като акула, готвеща се за атака.

— Предупреждавам ви. Нямам време за такива неща.

— Значи все пак сте чували за илюминатите?

Оливети го прониза с поглед.

— Положил съм клетва да защитавам Католическата църква. Естествено, че съм чувал за илюминатите. Те са изчезнали преди десетилетия.

Професорът бръкна в джоба си, извади факса с жигосания труп на Леонардо Ветра и му го подаде.

— Аз съм специалист по история на илюминатите — каза Лангдън, докато комендантът разглеждаше образа. — Трудно ми е да приема, че те все още съществуват, и все пак появата на този знак, наред с факта, че илюминатите са заклети врагове на Ватикана, промени мнението ми.

— Компютърна фалшификация. — Оливети му върна листа.

Лангдън го зяпна смаяно.

— Фалшификация ли? Вижте тази симетрия! Най-малко вие можете да отречете автентичността на…

— Тъкмо автентичност ви липсва. Госпожица Ветра може да не ви е осведомила, но учените от ЦЕРН от десетки години критикуват политиката на Ватикана. Те редовно се обръщат към нас с молби за оттегляне на креационистката теория, официално извинение за Галилей и Коперник, прекратяване на критиките ни към опасните или неморални проучвания. Кое ви се струва по-вероятно — че някакъв сатанистки култ отпреди четири века пак се е появил с модерно оръжие за масово унищожение или че някой шегаджия от ЦЕРН се опитва да провали свещения ватикански конклав с един отлично изпълнен фалшификат?

— Трупът на снимката е на баща ми — с кипящ като лава глас каза Витория. — Той е убит. Смятате ли, че мога да се шегувам с това?

— Не знам, госпожице Ветра. Но знам, че докато не получа логични отговори на няколко въпроса, в никакъв случай няма да обявя тревога. Моята работа изисква бдителност и дискретност… за да могат с ясен ум да се решават духовни въпроси. Особено днес.

— Поне отложете конклава — предложи Лангдън.

— Да го отложа ли? — Оливети зяпна. — Каква арогантност! Конклавът не ви е някакъв си американски бейзболен мач, който можете да отмените заради дъжда. Това е свещен обред със строги правила и процедури. Няма значение, че един милиард католици по света очакват духовен водач. Няма значение, че навън са се събрали световните медии. Правилата за този обред са свещени — и не подлежат на промяна. От хиляда сто седемдесет и девета година насам конклавите са преживели земетресения, глад, даже чумата. Повярвайте ми, няма начин да го отложим заради някакъв убит учен и капчица Бог знае какво.

— Заведете ме при началника си — настоя Витория.

— Той е пред вас — озъби се Оливети.

— Не — каза тя. — При някой от духовенството.

По челото на коменданта запулсираха вени.

— Духовенството го няма. Освен швейцарската гвардия в момента във Ватикана е само колегията на кардиналите. И те са в Сикстинската капела.

— Ами шамбеланът? — хладнокръвно попита Лангдън.

— Кой?

— Шамбеланът на покойния папа. — Професорът уверено повтори думата, като се молеше паметта да не го лъже. Веднъж беше чел за странната ватиканска йерархия след смъртта на папата. Ако не грешеше, по време на това междуцарствие пълната власт временно се предаваше в ръцете на личния помощник на покойния папа — неговия шамбелан — секретар, който ръководеше конклава, докато кардиналите не изберяха новия свят отец. — Струва ми се, че в момента главен тук е шамбеланът.

— II camerlegno? — намръщи се Оливети. — Той е единственият свещеник тук. Това е прислужникът на покойния папа.