Шестото клеймо - Страница 36

— Добър ден — поздрави той. — Аз съм командир Оливети — comandante principale на швейцарската гвардия. Аз се обадих на вашия директор.

Витория вдигна поглед към лицето му.

— Благодаря ви, че ни приехте, господине.

Без да отговори, комендантът им даде знак да го последват и ги поведе през лабиринт от електронни устройства към една врата в страничната стена на залата. Отвори я и каза:

— Влезте.

Лангдън и Витория се озоваха в сумрачен контролен център, една от стените на който бе заета от видеомонитори, лениво превключващи поредица от черно-бели образи на места от комплекса. Пред тях седеше млад гвардеец и напрегнато се взираше в екраните.

— Fuori — нареди Оливети.

Швейцарецът се подчини.

Комендантът се приближи до един от мониторите и посочи с ръка. После се обърна към гостите си.

— Това е картина от дистанционна камера, скрита някъде във Ватикана. Имам нужда от обяснение.

Лангдън и Витория погледнаха екрана и едновременно ахнаха. Образът беше ясен. Нямаше никакво съмнение. Това бе контейнерът с антиматерия от ЦЕРН. В него зловещо искреше капчица металическа течност, осветявана от ритмичното мигане на дигиталния часовник. Около кутията цареше почти пълен мрак, сякаш се намираше в килер или затъмнена стая. В горния край на монитора пишеше: „КАМЕРА №86“.

Витория отправи очи към светещия индикатор на контейнера и напрегнато прошепна на Лангдън:

— По-малко от шест часа.

Професорът си погледна часовника.

— Значи имаме време до… — Той замълча и усети, че стомахът му се свива на топка.

— До полунощ — със смразяващ поглед довърши младата жена.

„Полунощ — помисли си Лангдън. — Какъв драматизъм!“ Очевидно онзи, който предишната нощ беше откраднал кутията, идеално бе разчел времето. При мисълта, че се намира в епицентъра на взрива, го обзе мрачно предчувствие.

Този път шепотът на Оливети прозвуча по-скоро като съскане.

— Това нещо от вашата лаборатория ли е?

Витория кимна.

— Да, господине. Откраднали са ни го. Вътре има изключително взривоопасно вещество, наречено „антиматерия“.

Лицето на коменданта остана безизразно.

— Доста добре съм запознат със запалителните вещества, госпожо Ветра. Не съм чувал нищо за антиматерия.

— Това е нова технология. Трябва веднага да я открием или да евакуираме Ватикана.

Оливети бавно затвори очи и пак ги отвори, сякаш така можеше да промени онова, което бе чул.

— Да евакуираме Ватикана ли? Известно ли ви е какво става тази вечер?

— Да. И животът на кардиналите е в опасност. Разполагаме с около шест часа. Постигнахте ли някакъв напредък в търсенето на контейнера?

Той поклати глава.

— Още не сме започнали да го търсим.

Витория се задави.

— Какво? Но ние със собствените си уши чухме вашите гвардейци да приказват за търсене…

— За търсене, да, обаче не на вашия контейнер — прекъсна я Оливети. — Хората ми търсят нещо друго, което не ви засяга.

Витория за миг онемя.

— Още не сте започнали да търсите този контейнер, така ли?

Зениците на коменданта сякаш изчезнаха. Лицето му остана безизразно като на насекомо.

— Вие сте госпожица Ветра, нали? Нека ви обясня нещо. Директорът на вашата лаборатория отказа да ми разкрие по телефона каквито и да било подробности за този предмет, освен че трябвало веднага да го открия. Ние сме извънредно заети и не мога да си позволя лукса да отделя хора за нещо друго, докато не получа някакви факти.

— В момента има само един важен факт, а именно, че след шест часа това устройство ще вдигне във въздуха целия Ватикан — отвърна Витория.

Оливети остана неподвижен.

— Трябва да ви обясня нещо, госпожице Ветра. — В гласа му се долавяха снизходителни нотки. — Въпреки архаичния вид на Ватикана всеки вход, обществен или частен, е снабден с най-модерната сензорна техника, позната на хората. Ако някой се опита да влезе с каквото и да било взривно устройство, детекторите мигновено ще го засекат. Имаме скенери за радиоактивни изотопи, филтри за миризма, проектирани от американското Управление за контрол на наркотичните вещества, които засичат и най-слабите изпарения от взривове и токсини. Освен това използваме най-модерни детектори за метал и рентгени.

— Всичко това е много внушително — също толкова хладнокръвно заяви Витория. — За съжаление антиматерията не е радиоактивна, химически е изградена от чист водород и контейнерът е пластмасов. Нито едно от вашите устройства не може да я засече.

— Но устройството има енергиен източник — посочи Оливети мигащия часовник. — И най-слабата следа от никелово-кадмиева батерия ще се регистрира…

— Батериите също са пластмасови.

Търпението на коменданта явно започваше да се изчерпва.

— Пластмасови батерии ли?

— Полимерен електролит с тефлон.

Оливети се наведе към нея, сякаш за да подчертае преимуществото в ръста си.

— Ватиканът е обект на десетки заплахи за атентати месечно, синьорина. Лично преподавам съвременните запалителни вещества на всеки швейцарски гвардеец. Напълно съм наясно, че на Земята не съществува вещество, което е достатъчно мощно, за да постигне описания от вас ефект, освен ако не говорите за ядрена бойна глава със заряд колкото топка за бейзбол.

Витория впери в него трескавия си поглед.

— Природата крие още много тайни.

Комендантът се наведе още по-близо.

— Може ли да попитам точно каква сте вие? Какъв пост заемате в ЦЕРН?

— Аз съм старши научен сътрудник и съм определена за представител на лабораторията в тази кризисна ситуация.