Шестото клеймо - Страница 22

— Това нещо… виси — каза той.

— Така трябва — отвърна Витория. — Антиматерията е изключително нестабилна. От енергийна гледна точка тя е огледален образ на материята и ако влязат в досег, моментално взаимно ще се унищожат. Изолирането на антиматерията от материята е доста трудно, разбира се, защото всичко на Земята е изградено от материя. Образците трябва да се съхраняват, без да докосват нищо — даже въздуха.

Лангдън се смая. „Значи затова използват вакуум.“

— Ами тези капани за антиматерия? — прекъсна я Кьолер и прокара бледия си показалец по основата на една от кутиите. — Баща ти ли ги проектира?

— Всъщност ги проектирах аз — каза Витория.

Директорът я погледна.

— Баща ми създаде първите частици антиматерия, но не можеше да ги съхранява — скромно поясни тя. — Аз му предложих тези контейнери. Херметични нанокомпозитни кутии с противоположни електромагнити в двата края.

— Явно ти е въздействал геният на баща ти.

— Не точно. Взех идеята от природата. Португалските медузи ловят риба между пипалата си, като използват нематоцистични заряди. Тук е приложен същият принцип. Всяка кутия има два електромагнита, по един във всеки край. Противоположните магнитни полета се пресичат в центъра на кутията и задържат антиматерията, увиснала във вакуума.

Лангдън отново погледна в кутията. Антиматерия, която висеше във вакуум, без да се допира до нищо. Кьолер имаше право. Наистина беше гениално.

— Къде е енергийният източник на магнитите? — попита директорът.

Витория посочи с ръка.

— В стълба под капана. Контейнерите са свързани със стълбовете и постоянно се зареждат от тях, така че магнитите действат постоянно.

— А ако полето се изключи?

— Очевидното. Антиматерията пада на дъното на капана и настъпва анихилация.

Лангдън наостри уши.

— Анихилация ли? — Не му харесваше как звучи тази дума.

— Да — невъзмутимо поясни Витория. — Ако влязат в допир, антиматерията и материята мигновено се унищожават. Физиците наричат този процес „анихилация“.

Професорът кимна.

— Аха.

— Това е най-простата реакция в природата. Частиците материя и антиматерия бе съединяват и образуват две нови частици — наречени „фотони“. Фотонът е частица светлина.

Лангдън бе чел за фотоните — най-чистата форма на енергия. Реши да не пита за фотонните торпеда, използвани от капитан Кърк срещу клингонците.

— Значи ако антиматерията падне на дъното, ще видим малко светлина, така ли?

Витория сви рамене.

— Зависи какво разбирате под „малко“. Ето, ще ви покажа. — Тя се пресегна към кутията и започна да я развинтва от енергийния стълб.

Кьолер нададе ужасен вик, изправи се и отблъсна ръцете й.

— Витория! Полудя ли?

Глава 22

За миг Кьолер се олюля на безсилните си крака. Лицето му беше пребледняло от страх.

— Витория! Не бива да изключваш този капан!

Лангдън го наблюдаваше, озадачен от внезапната паника на директора.

— Петстотин нанограма! — възкликна физикът. — Ако прекъснеш магнитното поле…

— Напълно безопасно е, Макс — увери го Витория. — Всеки капан е снабден с допълнителна батерия, в случай че бъде отделен от стълба. Образецът остава във вакуума дори да сваля кутията.

Кьолер продължаваше да не е убеден. После колебливо се отпусна на количката си.

— Батериите се задействат автоматично, когато капанът бъде свален от енергийния източник. Работят едно денонощие. Като допълнителен резервоар гориво. — Тя се обърна към Лангдън, сякаш усетила безпокойството му. — Антиматерията притежава някои удивителни свойства, господин Лангдън, които я правят извънредно опасна. Предполага се, че десетмилиграмов образец — колкото песъчинка — съдържа енергия колкото двеста метрични тона конвенционално ракетно гориво.

На Лангдън пак му се зави свят.

— Това е енергийният източник на бъдещето. Хиляди пъти по-мощен от ядрената енергия. Сто процента ефикасен. Без вторични продукти. Без радиация. Без замърсяване. Няколко грама осигуряват едноседмичната енергия на голям град.

„Няколко грама ли?“ Професорът неспокойно се отдръпна от стълбовете.

— Не се бойте — каза Витория. — Тези образци са милионни части от грама. Сравнително безобидни са. — Тя пак посегна към кутията и я свали от енергийната й платформа.

Кьолер потръпна, ала не се намеси. Капанът се отдели от колоната с високо изпиукване и в основата му се задейства малък светлинен дисплей. Червените цифри запремигваха и започнаха да отброяват оставащото време.

24:00:00…

23:59:00…

23:58:58…

Лангдън ce втренчи в брояча и реши, че обезпокояващо прилича на бомба със закъснител.

— Батерията ще работи цели двайсет и четири часа — поясни Витория. — Може да се презареди, като капанът отново се монтира върху стълба. Тя е предвидена като мярка за безопасност, но е удобна и за транспортиране.

— За транспортиране ли? — смая се Кьолер. — Да не би да изнасяте това нещо от лабораторията?

— Не, разбира се — успокои го младата жена. — Но подвижността ни позволява да го проучваме.

Тя ги заведе в отсрещния край на стаята и дръпна една завеса, зад която се разкри прозорец, гледащ към голямо помещение. Стените, подът и таванът му бяха облицовани със стомана. Приличаше на цистерната на танкера, с който Лангдън някога бе пътувал до Папуа, Нова Гвинея, за да изучава татуировките на племето ханта.

— Това е анихилационна камера — поясни Витория.

Кьолер рязко я погледна.

— Наистина ли наблюдавате анихилации?

— Баща ми се интересуваше от физиката на Големия взрив — огромни количества енергия от миниатюрно зрънце материя. — Витория отвори стоманено чекмедже под прозореца, постави капана вътре и го затвори. После дръпна лоста до чекмеджето. След миг капанът се появи от отсрещната страна на стъклото, плавно се плъзна в широка дъга по металния под и спря приблизително в центъра на помещението.