Шестото клеймо - Страница 20

— Точно така и Църквата обявява този недостатък за чудотворното Божие участие. Говорете по същество.

Изражението на Витория стана далечно.

— Баща ми винаги е вярвал в Божието участие в Големия взрив. Макар че науката не разбира божествения момент на сътворението, той вярваше, че някой ден ще се стигне и дотам. — Младата жена тъжно посочи отпечатания на лазерен принтер лист над работното пространство на баща й. — Татко ми го размахваше в лицето винаги, щом започвах да се съмнявам.

Лангдън прочете надписа:

...

Науката и религията не са врагове.
Науката просто е прекалено млада, за да разбере.

— Татко искаше да издигне науката на по-високо равнище, за да потвърди идеята за Бог. — Витория меланхолично прокара пръсти през дългата си коса. — Той се зае да направи нещо, за каквото не се беше сещал никой учен. — Тя замълча за миг, сякаш неуверена как да изрече следващите си думи. — Той подготви експеримент, за да докаже, че разказът на Битие е правдоподобен.

„Да докаже Битие ли? — зачуди се Лангдън. — «Да бъде светлина»? Материя от нищото?“

Мъртвият поглед на Кьолер блуждаеше в отсрещната част на помещението.

— Моля?

— Баща ми създаде вселена… от абсолютно нищо.

Директорът рязко завъртя глава.

— Какво?!

— По-точно, той възпроизведе Големия взрив.

Кьолер изглеждаше готов да скочи на крака.

Лангдън окончателно се обърка. „Да създаде вселена ли? Да възпроизведе Големия взрив?“

— В много по-малък мащаб, разбира се — каза Витория. Вече говореше по-бързо. — Процесът беше поразително елементарен. Той ускори два ултратънки лъча от елементарни частици в противоположните посоки на акселераторната тръба. Лъчите се сблъскваха с огромна скорост и свиваха цялата си енергия в една точка. Постигаше се изключителна енергийна плътност. — Тя заизрежда върволица от стойности и директорът се опули.

Лангдън се опитваше да следи обясненията. „Значи Леонардо Ветра е симулирал свитата енергийна точка, от която се е разширила вселената.“

— Резултатът беше направо чудотворен — каза Витория. — Когато бъде публикуван, той ще разтърси самите основи на модерната физика. — Младата жена заговори по-бавно, като че ли се наслаждаваше на невероятното си съобщение. — Изведнъж в тази точка на силно съсредоточена енергия в акселераторната тръба започваха да се появяват частици материя.

Кьолер не реагира. Само зяпаше.

— Материя — повтори Витория. — Разцъфваща от нищото. Невероятна гледка на субатомни фойерверки. Оживяла миниатюрна вселена. Той доказа не само че материята може да се създаде от нищото, но и че Големият взрив и разказът на Битие могат да се обяснят просто с присъствието на мощен енергиен източник.

— Бог ли имаш предвид? — попита Кьолер.

— Бог, Буда, Силата, Яхве, ексцентричността, точката на единство — наречете го както щете, резултатът е един и същ. Науката и религията приемат една и съща истина — чистата енергия е бащата на сътворението.

Кьолер най-после заговори. Гласът му бе сериозен.

— Нямам думи, Витория. Искаш да кажеш, че баща ти е създал материя… от нищото, така ли?

— Да. — Тя посочи кутиите. — И това е доказателството. В тези кутии има образци от създадената материя.

Директорът се закашля и се приближи към кутиите като предпазлив звяр, обикалящ около нещо, което инстинктивно му се струва опасно.

— Явно пропускам нещо — каза той. — Как очакваш някой да повярва, че в тези кутии има частици материя, наистина създадени от баща ти? Може да са отвсякъде.

— Всъщност не може — убедено заяви тя. — Тези частици са уникални. Това е тип материя, който не съществува никъде на земята… следователно трябва да са били създадени.

Лицето на Кьолер помръкна.

— Какъв е този тип материя, Витория? Съществува само един тип материя и той… — Физикът замълча.

Изражението на Витория беше триумфално.

— Самият ти си чел лекции за него. Във вселената има два типа материя. Това е научен факт. — Тя се обърна към Лангдън. — Какво се казва в Библията за Сътворението, господин Лангдън? Какво е сътворил Бог?

Професорът се почувства неловко. Не беше сигурен какво общо има това.

— Хм, Бог е сътворил… светлина и мрак, рай и ад…

— Точно така — потвърди Витория. — Сътворил е всичко в противоположности. Симетрия. Идеално равновесие. — Тя отново погледна Кьолер. — Науката твърди същото като религията, а именно, че Големият взрив е създал всичко във вселената с противоположност.

— Включително самата материя — сякаш на себе си прошепна Кьолер.

Витория кимна.

— И когато баща ми направи своя експеримент, естествено се появиха два вида материя.

Лангдън се зачуди какво означава това. „Леонардо Ветра е създал противоположността на материята?“ Кьолер явно се ядоса.

— Материята, за която говориш, съществува другаде във вселената. Със сигурност не на Земята. А навярно не и в нашата галактика!

— Точно така, което доказва, че частиците в тези кутии трябва да са били създадени.

Изражението на Кьолер стана сурово.

— Витория, да не би да твърдиш, че в тези кутии има истински образци?

— Разбира се. — Тя гордо погледна кутиите, — пред теб са първите образци антиматерия, Макс.

Глава 20

„Втората фаза“ — докато крачеше в мрачния тунел, си помисли хашишинът. Факлата в ръката му беше излишна. Знаеше го. Но бе за ефект. Ефектът беше всичко. Страхът, знаеше той, бе негов съюзник. „Страхът омаломощава по-бързо от всяко оръжие.“