Шестото клеймо - Страница 150

150

— От екраните ни отсъства лицето на Робърт Лангдън, харвардския професор, който вчера пристигна във Ватикана, за да помогне за разрешаването на кризата с илюминатите. Макар отначало да се смяташе, че е загинал при взрива, имаме съобщения, че Лангдън е бил забелязан на площад „Свети Петър“ след експлозията. Все още само се гадае как е стигнал дотам, но от болницата „Тиберина“ твърдят, че малко след полунощ господин Лангдън паднал от небето в река Тибър и след като се погрижили за него, напуснал клиниката. — Глик повдигна вежди. — И ако това е вярно… наистина сме преживели нощ на чудесата.

„Идеален финал! — Макри се усмихна широко. — Безупречен репортаж! Сега завършвай!“

Ала Глик не завърши. Вместо това помълча и пристъпи към камерата. На устните му бе плъзнала загадъчна усмивка.

— Но преди да завършим…

„Не!“

— … бих искал да поканя пред камерата един гост.

Ръцете на Чинита замръзнаха. „Гост ли? Какво прави той, по дяволите? Какъв гост?! Завършвай!“ Но знаеше, че е късно. Глик вече го беше казал.

— Човекът, когото ще ви представя — продължи репортерът, — е американец… известен учен.

Макри се поколеба и затаи дъх. Глик се обърна към малката тълпа, която се бе събрала около тях, и даде знак на госта си да се приближи. Операторката започна да се моли. „Моля Те, кажи ми, че някак си е открил Робърт Лангдън… а не някой побъркан на тема илюминати.“

Но когато гостът на Глик излезе напред, сърцето на Макри се сви. Това изобщо не беше Робърт Лангдън. А плешив мъж по дънки и тениска. Носеше бастун и дебели очила. Обзе я ужас. „Побъркан!“

— Позволете да ви представя известния специалист по въпросите на Ватикана от университета „Де Пол“ в Чикаго доктор Джоузеф Ванек.

Макри се колебаеше. Този човек не бе маниак — тя дори беше чувала за него.

— Доктор Ванек — каза Глик. — Вие разполагате с поразителни сведения за снощния конклав. Бихте ли ги споделили с нас?

— С удоволствие — отвърна Ванек. — След такава нощ на изненади трудно можем да си представим, че са останали още… и все пак… — Той замълча.

Глик се усмихна.

— И все пак в цялата тази история има нещо странно.

Ванек кимна.

— Да. Колкото и озадачаващо да звучи, според мен колегията на кардиналите неволно е избрала двама папи.

Макри за малко да изпусне камерата. Глик лукаво се усмихна.

— Двама папи, казвате?

Ученият отново кимна.

— Да. Първо трябва да подчертая, че цял живот изучавам законите за избор на папа. Правилата за провеждане на конклав са изключително сложни и много от тях днес са забравени или не се спазват, тъй като са остарели. Дори главният електор сигурно не знае онова, което ще ви разкрия. Въпреки това… според забравените древни закони, изложени в Romano Pontifici Eligendo номер шейсет и три… гласуването не е единственият начин, о който може да се избере папа. Има и друг, по-божествен. Нарича се „акламация чрез адорация“. — Професорът аправи драматична пауза. — И снощи се случи точно това.

Глик унесено наблюдаваше госта си.

— Продължавайте, моля.

— Както си спомняте, когато шамбеланът Карло Вентреска стоеше на покрива на базиликата, всички кардинали долу едновременно започнаха да скандират името му.

— Да, спомням си.

— Като имаме предвид това, позволете ми да цитирам дословно древните закони за избора. — Американецът извади някакви листове от джоба си, прокашля се и започна да чете. — „Изборът чрез адорация става, когато… всички кардинали, сякаш вдъхновени от Светия Дух, свободно и спонтанно, единодушно и гласно, извикат името на избраника.“

Глик се усмихна.

— Значи искате да кажете, че когато снощи заедно са скандирали името на Карло Вентреска, кардиналите всъщност са го избрали за папа?

— Точно така. Нещо повече, законът посочва, че изборът чрез адорация има по-голяма сила от изискванията за избираемост на кардинала и позволява да бъде избран какъвто и да е духовник — обикновен свещеник, епископ или кардинал. Така че, както виждате, чрез тази процедура шамбеланът имаше право да бъде избран за папа. — Доктор Ванек погледна право към камерата. — Фактите са следните… снощи Карло Вентреска беше избран за папа. Той управлява малко под седемнайсет минути. И ако чудотворно не се беше възнесъл в огнен стълб, сега щеше да е погребан във ватиканските подземия при другите папи.

— Благодаря ви, доктор Ванек. — Глик с дяволито намигване се обърна към Макри. — Изключително интересно…

Глава 137

Високо на стъпалата на римския Колизей Витория се засмя и му извика:

— Побързай, Робърт! Знаех си, че трябва да се омъжа за някой по-млад! — Усмивката й беше вълшебна.

Той се мъчеше да не изостава, ала краката му се бяха вкаменили.

— Почакай. Моля те…

Главата му се пръскаше.

Робърт Лангдън се събуди.

Мрак.

Дълго лежа неподвижно в чуждата мекота на леглото, без да си спомни къде се намира. Възглавниците бяха пухени и огромни. Ухаеше на сушени ароматни листа. Двукрила стъклена врата в отсрещния край на стаята водеше към разкошен балкон, където подухваше приятен ветрец под сегиз-тогиз скриващата се зад облаците луна. Опита се да се сети как се е озовал тук… и къде е всъщност.

В паметта му се понесоха сюрреални образи…

Клада от мистичен огън… ангел, материализирал се от тълпата… нейната мека ръка стиска неговата и го повежда в нощта… води изтощеното му, измъчено тяло по улиците… води го тук… в този апартамент… полузаспал го натиква под горещия душ… довежда го до това легло… и бди над него, докато той заспива.

150