Шестото клеймо - Страница 149

149

Мортати кимна.

— След малко. — Той за последен път погледна в саркофага пред себе си и се изправи. После се обърна към гвардейците. — Време е Негово светейшество да получи покоя, който заслужава.

Те се приближиха и с огромно усилие плъзнаха капака обратно върху саркофага.

* * *

Мортати вървеше през двора „Борджия“ на път за Сикстинската капела. Влажен вятър развяваше расото му. От Апостолическия дворец се появи друг кардинал и закрачи до него.

— Може ли да имам честта да ви придружа до конклава, синьоре?

— Честта е моя.

— Синьоре — със загрижено изражение каза кардиналът. — Колегията ви дължи извинение за снощи. Бяхме заслепени от…

— Моля ви — прекъсна го Мортати. — Разумът ни понякога вижда онова, което искат сърцата.

Кардиналът дълго мълча. Накрая попита:

— Съобщиха ли ви? Вече не сте наш главен електор.

Мортати се усмихна.

— Да. Благодаря на Господ за дребните утешения.

— Колегията настоя да подлежите на избор.

— Очевидно великодушието на Църквата не е мъртво.

— Вие сте мъдър човек. Ще ни ръководите добре.

— Аз съм старец. Ще ви ръководя за кратко.

Двамата се засмяха.

Когато наближиха края на двора „Борджия“, кардиналът се поколеба и се обърна към Мортати с озадачено лице, сякаш съмнителното благоговение от предишната нощ пак се бе промъкнало в душата му.

— Знаете ли, че не открихме никакви останки на балкона? — прошепна кардиналът.

Мортати се усмихна.

— Може дъждът да ги е отнесъл.

Мъжът погледна мрачното небе.

— Да, възможно е…

Глава 136

Късното утринно небе все още беше покрито с облаци, когато от комина на Сикстинската капела се издигнаха първите бледи валма бял дим. Те се понесоха нагоре към небесната твърд и бавно се разпръснаха.

Репортерът Гънтър Глик ги наблюдаваше от площад „Св. Петър“. Последната глава…

Чинита Макри се приближи, нарами камерата си и каза:

— Време е.

Глик печално кимна, обърна се към нея, приглади косата си и дълбоко си пое дъх. „Последният ми репортаж“ — помисли си репортерът. Наоколо се бе събрала малка тълпа.

— На живо след шейсет секунди — обяви Макри.

Глик се озърна през рамо към покрива на Сикстинската капела.

— Хващаш ли дима?

Операторката търпеливо кимна.

— Знам какво да снимам, Гънтър.

Той се чувстваше като вцепенен. Естествено, че знаеше. Нейното представяне зад камерата предишната нощ сигурно й беше спечелило „Пулицър“. Неговото представяне, от друга страна… не му се мислеше за това. Бе сигурен, че Би Би Си ще го уволни — несъмнено щяха да имат юридически проблеми с множество влиятелни организации и личности… сред които ЦЕРН и Джордж Буш.

— Добре изглеждаш — покровителствено рече Макри и загрижено го погледна иззад камерата. — Чудя се дали не мога да ти дам… — Тя се поколеба.

— Съвет ли?

Операторката въздъхна.

— Само исках да кажа, че няма нужда да си отиваш с гръм и трясък.

— Знам — отвърна той. — Искаш обикновен репортаж.

— Най-обикновения в историята. Имам ти доверие.

Глик се усмихна. „Обикновен репортаж ли? Да не се е побъркала?“ История като тази от предишната нощ заслужаваше много повече. Последната бомба. Непредвидено разкриване на шокираща истина.

За щастие, Глик имаше тъкмо каквото му трябва…

* * *

— В ефир си след… пет… четири… три…

Докато гледаше през обектива, Чинита Макри забеляза в очите на Глик лукав блясък. „Луда съм, че му позволявам да го направи“ — помисли си тя.

Но времето за колебание бе минало. Бяха в ефир.

— На живо от Ватикана — обяви Глик. — Тук е Гънтър Глик. — Той тържествено гледаше към камерата, докато от Сикстинската капела зад него се издигаше бял дим. — Госпожи и господа, вече е официално. Прогресивният седемдесет и девет годишен кардинал Саверио Мортати току-що беше избран за папа. Макар и малко вероятен кандидат, Мортати беше избран с безпрецедентно единодушно гласуване от колегията на кардиналите.

Докато го наблюдаваше, Макри започна да диша по-леко. Днес Глик изглеждаше изненадващо професионален. Дори строг. За пръв път в живота си приличаше на журналист и говореше като журналист.

— Както вече съобщихме, Ватиканът още не е направил никакво изявление за чудотворните събития от снощи — напрегнато прибави той.

„Чудесно. — Чинита се отпусна още повече. — Дотук добре.“

Изражението на Глик стана мрачно.

— И макар че миналата нощ беше нощ на чудеса, това бе и нощ на трагедия. При вчерашния конфликт загинаха четирима кардинали, наред с командир Оливети и капитан Роше от швейцарската гвардия, и двамата при изпълнение на служебния си дълг. Сред другите жертви са Леонардо Ветра, известният физик от ЦЕРН и автор на технологията за създаване на антиматерия, както и Максимилиан Кьолер, директорът на ЦЕРН, който очевидно е дошъл във Ватикана, за да помогне. Няма официално съобщение за смъртта на господин Кьолер, но се предполага, че е починал от усложнения, свързани със старо заболяване.

Макри кимна. Репортерът се справяше идеално. Точно както се бяха уговорили.

— След снощната експлозия в небето над Ватикана технологията за създаване на антиматерия стана гореща тема сред учените. Тази сутрин секретарката на господин Кьолер в Женева, Силви Баделок, прочете изявление, според което, макар и ентусиазиран за потенциала на антиматерията, директорският борд на ЦЕРН замразява всякакви проучвания и издаване на лицензи, докато не се осигури нужната безопасност.

„Отлично — помисли си Чинита. — А сега финалът.“

149