Шестото клеймо - Страница 140

140

Шамбеланът се обърна към огъня. Продължаваше да мълчи.

— Леонардо тайно дошъл във Ватикана. С това предал доверието на дъщеря си, факт, който много го смущавал, но смятал, че няма друг избор. Проучванията му породили в душата му дълбоки противоречия и имал нужда от духовно напътствие. По време на частната ви среща той съобщил на двама ви с папата, че е направил научно откритие с изключително значение за религията. Доказал, че разказът на Битие физически е възможен и че силни източници на енергия — които Ветра наричал „Бог“ — могат да повторят момента на Сътворението.

Мълчание.

— Папата се смаял — отново подхвана разказа си Кьолер. — Искал Леонардо да публикува откритието си. Негово светейшество смятал, че то може да затвори пропастта между науката и религията — една от мечтите на живота му. После Леонардо ви обяснил отрицателната страна на откритието — причината, поради която поискал напътствието на Църквата. Изглежда, че точно както предвижда вашата Библия, неговият експеримент създавал всичко по двойки. Противоположности. Светлина и мрак. Освен че създал материя, Ветра създал и антиматерия. Да продължавам ли?

Шамбеланът мълчеше. После се наведе и разрови въглените.

— След като Леонардо Ветра дошъл тук, вие сте отишли в ЦЕРН, за да видите работата му — каза Кьолер. — В дневниците пише, че лично сте посетили неговата лаборатория.

Карло Вентреска вдигна поглед.

Кьолер продължи:

— Папата не можел да пътува, без да привлече вниманието на пресата, затова пратил вас. Леонардо тайно ви показал лабораторията си. Демонстрирал ви анихилация на антиматерия — Големия взрив — силата на Сътворението. Показал ви също големия образец, който пазел като доказателство, че може да създава антиматерия в големи мащаби. Вие сте били удивен. Върнали сте се във Ватикана и сте докладвали на папата какво сте видели.

Шамбеланът въздъхна.

— И какво ви смущава? Че съм уважил конфиденциалността на Леонардо, като тази нощ съм се престорил пред света, че не съм чувал за антиматерията ли?

— Не! Смущава ме това, че Леонардо Ветра е доказал съществуването на Бог, а вие сте наредили да го убият!

Шамбеланът се обърна с абсолютно безизразно лице.

Единственият шум бе пращенето на огъня.

Изведнъж камерата се разтърси и в кадъра се появи ръката на Кьолер. Той се наведе напред, като очевидно се бореше с нещо, закрепено под инвалидната му количка. Когато отново се облегна, се видя револвер. Ъгълът на камерата беше смразяващ… обективът гледаше по дължината на протегнатото оръжие… право към шамбелана.

— Изповядайте греховете си, отче — каза Кьолер. — Веднага.

Свещеникът се сепна.

— Никога няма да се измъкнете оттук жив.

— Смъртта ще ме избави от нещастието, което ми донесе вашата вяра. — Директорът хвана револвера с две ръце. — Давам ви избор. Изповядайте греховете си… или ще умрете на мига.

Шамбеланът погледна към вратата.

— Роше е навън — предизвика го Кьолер. — И той е готов да ви убие.

— Роше се е заклел да защитава…

— Роше ме пусна да вляза. Въоръжен. Той е отвратен от лъжите ви. Имате само една възможност. Да се изповядате пред мен. Трябва да го чуя от собствените ви устни.

Карло Вентреска се поколеба.

Кьолер вдигна ударника.

— Наистина ли се съмнявате, че ще ви убия?

— Каквото и да ви кажа, човек като вас никога няма да разбере — отвърна шамбеланът.

— Опитайте.

Свещеникът постоя неподвижно, величествен силует, очертан на гаснещата светлина на огъня. Когато заговори, думите му отекнаха с достойнство, по-подходящо за славен разказ за проява на алтруизъм, отколкото за изповед.

— Църквата от памтивека се е борила с враговете на Бог — убедено започна шамбеланът. — Понякога с думи. Друг път с меч. И винаги сме оцелявали… Но демоните на миналото бяха демони от огън и мерзост… те бяха врагове, с които можехме да се борим — врагове, които внушаваха страх. Но сатаната е хитър. С времето той замени дяволския си вид с ново лице… лицето на чистия разум. Прозрачно, но коварно и бездушно. — В гласа на шамбелана се появи внезапен гняв — почти маниакален преход. — Кажете ми, господин Кьолер! Как може Църквата да заклейми онова, което разумът ни смята за логично?! Как можем да заклеймим онова, което днес е самата основа на нашето общество?! Всеки път, щом Църквата надигне глас за предупреждение, вие ни отвръщате, наричате ни невежи. Параноици. Властолюбци! И злото ви расте. Скрито под булото на интелектуалността. То се разпространява като рак. Осветено от чудесата на собствената си техника. То се самообожествява! Докато вече преставаме да виждаме във вас каквото и да било друго освен чиста божественост. Науката ни спаси от болести, глад и болка! Ето науката — новият Бог с безброй чудеса, всемогъщ и милостив! Не гледайте оръжията и хаоса. Забравете самотата и безкрайната опасност. Тук е науката! — Шамбеланът пристъпи напред към дулото. — Но аз видях лицето на сатаната… видях опасността…

— За какво говорите?! Науката на Ветра направо доказа съществуването на вашия Бог! Той беше ваш съюзник!

— Съюзник ли? Науката и религията не са съюзници. Ние с вас не търсим един и същ Бог! Кой е вашият Бог? Някой протон, маса и заряд на елементарни частици? Как вдъхновява вашият Бог? Как прониква в сърцето на човек и му напомня, че е отговорен пред по-могъща сила? Напомня му, че е отговорен пред другите хора! Ветра беше заблуден. Проучванията му не бяха религиозни, а светотатствени! Човек не може да постави Божието Сътворение в епруветка и да я размаха пред лицето на света! Това не възвеличава Бог, а го унижава! — Шамбеланът дереше тялото си с нокти, гласът му бе като на безумец.

140