Шестото клеймо - Страница 110

110

— „Самарянинът от последния час“, а? — изпъшка на пейката до него Макри. Очевидно не й бе направил впечатление.

Репортерът се усмихна.

— Много яко, нали?

— Много тъпо.

„Тя просто ми завижда.“ Знаеше го. Малко след обръщението на шамбелана Глик случайно пак се озова на подходящото място в подходящия момент. Подслуша Роше да дава заповеди на хората си. Явно се беше обадил някакъв тайнствен непознат, който заявил, че притежава важни сведения за сегашното положение. Капитанът говореше така, като че ли този човек може да им помогне, и съветваше гвардейците да се подготвят за пристигането на госта.

Въпреки че информацията очевидно бе поверителна, Глик постъпи като всеки всеотдаен репортер — нечестно. Намери тъмно ъгълче, нареди на Макри да включи дистанционната камера и съобщи новината.

— Смайващо развитие на събитията в Божия град — заяви той и присви очи, за да придаде напрегнатост на изражението си. После разказа за идването на тайнствения спасител във Ватикана. Нарече го „самарянинът от последния час“ — идеално име за безликия мъж, появяващ се в последния момент, за да извърши добро дело. Другите телевизионни мрежи налапаха апетитната примамка и Глик за пореден път обезсмърти името си.

„Аз съм велик — помисли си той. — Питър Дженингс току-що скочи от моста.“

Естествено Глик не се бе ограничил с това. Докато вниманието на света беше насочено към него, той бе прибавил и от собствената си теория за „заговорите.“

„Яко. Адски яко.“

— Ти ни прецака — каза Макри. — Тотално ни провали.

— Какво искаш да кажеш? Бях страхотен!

Макри го зяпна смаяно.

— Бившият президент Джордж Буш? Илюминат?

В отговор Глик само се усмихна. Нима не беше очевидно? Дейността на Джордж Буш е прекрасно документирана. Масон от трийсет и трета степен и директор на ЦРУ точно по времето, когато управлението прекрати разследването на братството „Илюминати“ уж поради липса на доказателства. А какво представляват всичките му речи за „хилядите светлинни точки“ или „Новия световен ред“? Не, Буш определено беше илюминат.

— И тези приказки по адрес на ЦЕРН? — продължаваше да мърмори Макри. — Утре пред вратата ти ще се тълпи цяла банда адвокати.

— ЦЕРН ли? Но това е съвсем очевидно! Поразмърдай си мозъка. Илюминатите са изчезнали от лицето на земята през петдесетте години. Точно по времето, когато е основан ЦЕРН. ЦЕРН е прекрасно място, зад чиято фасада могат да се скрият. Не твърдя, че всички сътрудници на тази организация са илюминати. Тя прилича на огромна масонска ложа, повечето членове на която са напълно невинни хора. Но що се отнася до горните ешелони…

— Гънтър Глик, да си чувал някога за клевета? И за съдебната отговорност за нея?

— А ти някога да си чувала за истинска журналистика?

— Ти извличаш глупости от въздуха и смееш да наричаш това „журналистика“? Трябваше да изключа камерата. И що за глупости дрънкаше за корпоративната емблема на ЦЕРН? Символ на сатанисти? Да не си откачил?

Глик самодоволно се ухили. Логото на ЦЕРН беше най-удачната му находка. След обръщението на шамбелана всички големи телевизионни мрежи говореха само за ЦЕРН и неговата антиматерия. Някои станции правеха това на фона на емблемата на института. Емблемата беше доста стандартна: два пресичащи се кръга, символизиращи двата ускорителя, и пет линии, допряни до кръговете, символизиращи инжекторните тръби. Целият свят се пулеше в тази емблема, но само Глик, който малко се увличаше от символика, откри в схематичното изображение символ на илюминатите.

— Ти не си специалист по символика. — заяви Макри. — Трябваше да оставиш това на онзи от Харвард.

Онзи от Харвард го беше пропуснал.

Независимо от това, че връзката между тази емблема и братството „Илюминати“ просто се набиваше на очи!

Сърцето му пееше от щастие. В ЦЕРН имаше няколко ускорителя, но на емблемата имаше само два. Числото 2 обозначава дуализма на илюминатите. Независимо от факта, че повечето ускорители имат само по един инжектор, на логото имаше пер. А пет не е нищо друго, освен пентаграмата на братството. А оттам следваше и неговата главна находка и най-блестящия му журналистически ход — Глик обърна внимание на зрителите, че в емблемата се съдържа голяма цифра „6“. Тя се образуваше от пресичащите се линии на окръжностите. Ако завъртиш емблемата, се появяваше още една шестица… после още една. Три шестици! 666! Числото на дявола! Знакът на звяра!

Не, Глик определено беше гений.

Макри беше готова да го удуши.

Глик знаеше, че чувството на завист ще премине, и в момента го занимаваше съвсем различна мисъл. Ако ЦЕРН беше щаб-квартирата на братството, дали там не се съхраняваше знаменития елмаз, известен под името „Ромбът на илюминатите“? Глик изрови информация за елмаза от Интернет… „безукорен ромб, роден от древните стихии на природата — толкова съвършен, че хората замирали пред него в безмълвно възхищение“.

Сега Глик мечтаеше само за едно — тази вечер да разреши още една древна загадка — да узнае точното местоположение на елмаза.

Глава 102

Пиаца Навона. „Фонтанът на четирите реки.“

Също като в пустинята, нощите в Рим могат да са изненадващо студени дори след топъл ден. Загърнат в сакото си, Лангдън се криеше в края на площада. Из града отекваше какофония от телевизионни репортажи, напомняща на далечно бучене на автомобилен трафик. Той си погледна часовника. Петнадесет минути. Имаше малко време да си почине.

Пиацата пустееше. Вълшебният фонтан на Бернини клокочеше пред него. Пенливата вода вдигаше пръски във въздуха.

110