Шестото клеймо - Страница 89

— Прилага се при морските бозайници в плен, за да се предотврати съсирването на кръвта в резултат от ограниченото движение. Случвало се е животни да умират поради предозиране на веществото. — Тя замълча за миг. — При хората свръхдозата хепарин предизвиква симптоми, които спокойно могат да се сбъркат с удар… особено ако не се направи аутопсия.

На лицето на шамбелана се изписа дълбока загриженост.

— Синьоре, илюминатите очевидно прилагат тази тактика, за да си спечелят публичност — каза Оливети. — Не е възможно да са дали свръхдоза на папата. Никой не е имал достъп до лекарствата му. И дори да се хванем на въдицата и да се опитаме да опровергаем твърдението им, как ще го направим? Ватиканският закон забранява аутопсията на папата. А даже да беше направена аутопсия, пак нямаше да узнаем нищо. Щяхме да установим наличие на хепарин в тялото му от ежедневните инжекции.

— Вярно е. — Гласът на Карло Вентреска звучеше остро. — Но ме безпокои нещо друго. Никой от външния свят не знаеше, че Негово светейшество взима това лекарство.

Настъпи мълчание.

— Може да се установи дали е получил свръхдоза хепарин — обади се Витория.

Оливети рязко се обърна към нея.

— Ако случайно не сте ме чули, госпожице Ветра, ватиканският закон не позволява папата да се подложи на аутопсия. Нямаме намерение да оскверним тялото на Негово светейшество, като го накълцаме, само защото някакъв враг ни подхвърля подигравателни изявления!

Витория се засрами.

— Не исках да кажа… — Тя не искаше да прояви неуважение. — Естествено, нямах предвид да ексхумирате папата… — Младата жена се поколеба. Хрумна й нещо, което Робърт й беше казал в параклиса „Чиги“. Той бе споменал, че папските саркофази са над земята и никога не се запечатват, преживелица от времената на фараоните, когато се вярвало, че запечатването и погребването на ковчега не позволява на душата на покойника да излезе. Ролята на хоросан играела гравитацията и капаците на ковчезите често тежали стотици килограми. „Формално е възможно да…“

— Как може да се установи дали е получил свръхдоза? — внезапно попита шамбеланът.

Сърцето на Витория се сви от страх.

— Свръхдозата предизвиква кървене на устната лигавица.

— На какво?

— Венците на жертвата кървят. След смъртта кръвта се съсирва и вътрешността на устата става черна. — Веднъж бе видяла снимка на двойка косатки от лондонския аквариум, на които по погрешка бяха дали свръхдоза. Животните безжизнено се носеха във водата и черните им като сажди езици висяха от отворените им усти.

Шамбеланът не отговори, а се обърна и се загледа през прозореца.

Гласът на Роше беше изгубил оптимизма си.

— Синьоре, ако това твърдение за отравянето е вярно…

— Не е вярно — заяви Оливети. — Достъпът на външни лица до папата е абсолютно невъзможен.

— Ако това твърдение е вярно — повтори капитанът — и светият отец наистина е бил отровен, това напълно променя положението с търсенето на антиматерията. Убийството предполага много по-дълбоко проникване във Ватикана, отколкото си мислехме. Претърсването на белите зони може да се окаже недостатъчно. Ако врагът до такава степен се е внедрил сред нас, може да не намерим контейнера навреме.

Оливети ледено се вторачи в него.

— Ще ви кажа какво ще направим, капитане.

— Не! — Шамбеланът се обърна. — Аз ще ви кажа какво ще направим. — Той студено погледна командира. — Нещата отидоха прекалено далеч. След двайсет минути ще взема решение дали да прекратя конклава и да евакуирам Ватикана. Решението ми ще е окончателно. Ясно ли е?

Оливети не мигна. Нито отговори.

Карло Вентреска говореше енергично, сякаш черпеше от скрити запаси на сили.

— Капитан Роше, довършете претърсването на белите зони и после докладвайте направо на мен.

Роше кимна и хвърли на Оливети неспокоен поглед.

Шамбеланът избра двама гвардейци.

— Искам господин Глик, репортерът от Би Би Си, веднага да дойде тук. Щом илюминатите поддържат връзка с него, той може да ни е от помощ. Вървете.

Те излязоха.

Той се обърна към останалите гвардейци.

— Господа, няма да позволя да умрат повече хора. До десет часа трябва да намерите останалите двама кардинали и да заловите чудовището, виновно за тези убийства. Ясен ли съм?

— Но, синьоре, нямаме представа къде… — започна Оливети.

— Господин Лангдън работи по въпроса. Струва ми се способен човек. Имам му вяра.

С тези думи шамбеланът се запъти към вратата. Походката му издаваше внезапно обзелата го решителност. На излизане той посочи трима гвардейци.

— Бие тримата, елате с мен. Бързо.

Швейцарците го последваха. На прага Карло Вентреска спря и се обърна към Витория.

— И вие, госпожице Ветра.

Тя се поколеба.

— Къде отиваме?

— Да видим един стар приятел.

Глава 82

Секретарката Силви Боделок беше гладна и й се искаше да може да се прибере вкъщи. За нейно смайване Кьолер очевидно бе оцелял след болницата — беше й се обадил и й бе наредил да остане до по-късно. Без обяснения.

През годините Силви се беше научила да не обръща внимание на странната промяна на настроенията на ексцентричния Кьолер. Тя тайно се надяваше, че някой ден директорът ще се самоубие по време на ежеседмичното си посещение на стрелбището на ЦЕРН, но той явно бе много добър стрелец.

Седнала сама в кабинета, секретарката слушаше къркоренето на стомаха си. Кьолер още не се беше върнал, нито й бе дал допълнителна работа за вечерта. „Стига съм киснала тук гладна“ — реши тя. Остави му бележка и тръгна към служебния стол, за да си вземе някаква закуска.