Шестото клеймо - Страница 84

— Лентата — повтори първият.

„Къде е Глик, по дяволите?“ Макри тропна с крак и извика колкото можеше по-силно:

— Аз съм професионален видеограф от Би Би Си! По силата на параграф дванайсети от закона за свободната преса тази лента е собственост на „Бритиш Броудкастинг Корпорейшън“!

Двамата мъже дори не мигнаха. Онзи с пистолета пристъпи към нея.

— Аз съм лейтенант от швейцарската гвардия и според светия устав, който е в сила тук, вие подлежите на обиск и арест.

Около тях започваше да се събира тълпа.

— При никакви обстоятелства няма да ви предам лентата в тази камера, без да разговарям с лондонската си редакция — извика Чинита. — Предлагам ви…

Гвардейците приключиха въпроса. Единият дръпна камерата от ръцете й. Другият я сграбчи за китката и я принуди да се завърти с лице към Ватикана.

— Grazie — каза той и я поведе през блъскащата се тълпа.

Макри се помоли да не я претърсят. Ако успееше да задържи касетата, докато…

Изведнъж се случи невъобразимото. Някой в навалицата заопипва под палтото й. Макри усети, че й дръпват касетата. Тя се завъртя, но преглътна думите си. Зад нея задъханият Гънтър Глик й намигна и потъна в тълпата.

Глава 77

Робърт Лангдън с олюляване влезе в тоалетната до папския кабинет. Избърса кръвта от лицето и устните си. Не беше негова. Беше кръвта на кардинал Ламасе, умрял от ужасна смърт на оживения площад пред Ватикана. „Девствени жертви на олтарите на науката.“ До този момент хашишинът изпълняваше заплахата си съвсем точно.

Професорът се погледна в огледалото. Чувстваше се безпомощен. Очите му бяха хлътнали, по бузите му тъмнееше четина. Помещението, в което се намираше, бе безукорно чисто и пищно — черен мрамор със златни орнаменти, памучни пешкири и ароматичен сапун.

Лангдън се опита да прогони от ума си кървавото клеймо, което беше видял преди малко. Въздух. Образът не се махаше. Откакто се събуди сутринта, бе видял три амбиграми… и знаеше, че го очакват още две.

От стаята долитаха гласове — изглежда, Оливети и капитан Роше обсъждаха какво да предприемат. Очевидно до този момент не бяха намерили антиматерията. Гвардейците или бяха пропуснали контейнера, или убиецът беше проникнал във Ватикана по-дълбоко, отколкото бе готов да признае командирът.

Лангдън избърса ръцете и лицето си. После се обърна и потърси писоар. Нямаше. Само тоалетна чиния. Той вдигна капака.

Докато стоеше там и напрежението напускаше тялото му, постепенно го изпълваше замайващо изтощение. В гърдите му напираха безброй противоречиви чувства. Уморен, гладен и недоспал, той вървеше по Пътя на просвещението, измъчван от две жестоки убийства. Изпитваше все по-силен ужас от вероятния изход от тази трагедия.

„Мисли“ — каза си професорът. Ала нищо не му хрумваше. Докато пускаше водата, го осени неочаквана идея.

„Това е тоалетната на папата. Току-що пиках в тоалетната на папата. — Подсмихна се. — Светият престол.“

Глава 78

Служителката от Би Би Си в Лондон извади видеокасетата от сателитния приемник и тичешком прекоси помещението. Втурна се в кабинета на главния редактор, пъхна касетата в неговото видео и натисна бутона.

Докато касетата се въртеше, жената му предаде разговора с Гънтър Глик във Ватикана, който току-що бе провела.

Освен това фотоархивът на Би Би Си беше потвърдил самоличността на жертвата от площад „Св. Петър“.

Главният редактор излезе от кабинета си и удари един звънец. Всички в редакцията се заковаха по местата си.

— Предаване на живо след пет минути! — извика той. — Медийните координатори, искам хората ви да са на линия! Имаме новина, която продаваме! Имаме и видеоматериал!

Търговските координатори грабнаха телефонните си тефтери.

— Продължителност! — извика един от тях.

— Трийсетсекунден запис — отвърна главният редактор.

— Съдържание?

— Убийство.

Координаторите се оживиха.

— Авторски права и цена?

— Един милион щатски долара.

Всички рязко вдигнаха глави.

— Какво?!

— Чухте ме! Искам върха на хранителната верига. Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си, после голямата тройка! Предложете им предварителни кадри. Дайте им пет минути да се подготвят преди Би Би Си да го излъчи.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита някой. — Да не би премиерът да е бил одран жив?

Главният редактор поклати глава.

— Нещо повече.

* * *

Точно в този момент някъде в Рим хашишинът се наслаждаваше на кратка почивка в удобно кресло. Възхищаваше се на легендарната стая, в която се намираше.

„Седя в Храма на просвещението — помисли си убиецът. — Илюминатското скривалище.“ Не можеше да повярва, че след всички тези векове то все още съществува.

Хашишинът надлежно набра номера на репортера от Би Би Си, на когото се бе обаждал по-рано. Беше време. Предстоеше светът да чуе най-поразителната новина.

Глава 79

Витория Ветра пиеше вода и разсеяно дъвчеше кифличка. Знаеше, че трябва да яде, ала нямаше апетит. В папския кабинет кипеше оживление, водеха се напрегнати разговори. Капитан Роше, командир Оливети и петима-шестима гвардейци обсъждаха нанесените щети и обмисляха следващия си ход.

Робърт Лангдън стоеше наблизо и зяпаше навън към площад „Св. Петър“. Беше унил. Витория се приближи до него.

— Някакви идеи?

Той поклати глава.

— Кифличка?

При вида на храна настроението му като че ли се подобри.

— Да, по дяволите. Благодаря. — Той лакомо започна да дъвче.

Разговорът зад тях внезапно утихна и те се обърнаха. Придружаван от двама швейцарски гвардейци, в стаята влезе Карло Вентреска. Ако по-рано шамбеланът бе изглеждал изтощен, сега сякаш беше напълно изчерпан.