Шестото клеймо - Страница 51

Витория се озадачи.

— Значи този илюминатски художник е създал четири произведения на изкуството, които само изглеждали религиозни, а всъщност символизирали земята, въздуха, огъня и водата, така ли?

— Точно така — потвърди Лангдън и бързо зави по Виа Сентинела към архива. — Скулптурите се слели с морето от религиозно изкуство в Рим. Братството анонимно дарило произведенията на грижливо избрани черкви и използвало политическото си влияние, за да улесни поставянето им в тях. Разбира се, всяка статуя била знак… който тайно сочел към следващата черква… а там чакал следващият знак. Истинска върволица от знаци, замаскирани като религиозно изкуство. Ако откриел първата черква и символа на земята, кандидатът за член на братството можел да стигне до въздуха… после до огъня… оттам до водата… и накрая до Храма на просвещението.

Витория изглеждаше все по-объркана.

— И какво общо има това със залавянето на илюминатския убиец?

Професорът се усмихна и изигра коза си.

— Има, естествено. Илюминатите дали конкретно име на тези четири черкви. „Олтари на науката“.

Младата жена сбърчи чело.

— Съжалявам, това няма никакъв сми… — Витория замълча. — L’altare di scienza?! — възкликна тя. — Илюминатският убиец. Той ни предупреди, че кардиналите ще са девствени жертви на олтарите на науката!

Лангдън я погледна усмихнато.

— Четирима кардинали. Четири черкви. Четирите олтара на науката.

Тя го погледна смаяно.

— Искаш да кажеш, че четирите черкви, където ще бъдат принесени в жертва кардиналите, са егидите, които са бележели древния Път на просвещението?

— Да, така предполагам.

— Но защо убиецът ни подхвърля този ключ?

— Защо не? — отвърна Лангдън. — Малцина историци знаят за тези скулптури. Още по-малко вярват в тяхното съществуване. И местонахождението им цели четири века се пази в тайна. Илюминатите несъмнено са убедени, че тайната няма да бъде разкрита поне още пет часа. Освен това те вече не се нуждаят от своя Път на просвещението. Тайното им скривалище и бездруго сигурно отдавна не съществува. Те живеят в съвременния свят. Срещат се в банкови заседателни зали, клубове, частни игрища за голф. И днес искат да направят тайните си обществено достояние. Това е техният миг. Тяхното голямо разкриване.

Професорът се боеше, че в разкриването на илюминатите ще се съдържа особена симетрия, за която още не бе споменал. „Четирите клейма“. Убиецът беше казал, че всеки кардинал ще бъде жигосан с различен символ. „Доказателство, че древните легенди са истина“, бе казал той. Легендата за четирите амбиграми беше стара, колкото и самите илюминати: земя, въздух, огън, вода, четири думи, написани в идеална симетрия. Точно като думата „илюминати“. Всеки кардинал щеше да бъде жигосан с един от древните елемента. Историците все още спореха дали клеймата са на английски или италиански. Английският изглеждаше случайно отклонение от родния им език… а илюминатите не правеха нищо случайно.

Лангдън погледна алеята, водеща към сградата на архива. Пред очите му се мятаха призрачни видения. Замисълът на илюминатите започваше да му се изяснява в цялото си величие. Братството се беше заклело да остане зад кулисите колкото трябва, докато не събере достатъчно влияние и могъщество, за да излезе на сцената без страх и публично да разкрие целите си. Илюминатите вече нямаше да се крият. Щяха да заявят мощта си и да потвърдят митовете за съзаклятието. Очакваше ги паметна нощ.

— Ето го и нашия придружител — каза Витория. Лангдън вдигна очи и видя един швейцарски гвардеец, които припряно прекосяваше съседната морава, за да стигне до входа на архива.

Когато ги видя, той спря и се вторачи в тях така, сякаш си мислеше, че му се привижда. Без да каже нищо, швейцарецът се извърна и извади радиостанцията си. Очевидно се бе усъмнил дали правилно е схванал заповедта и напрегнато заговори с човека отсреща. Лангдън не успя да разбере гневното излайване, което се разнесе в отговор, но смисълът му беше ясен. Раменете на гвардееца се прегърбиха и той недоволно се обърна към тях.

Никой не изрече нито дума, докато швейцарецът ги въвеждаше в сградата. Минаха през четири стоманени врати и два входа с електронни карти, спуснаха се по дълго стълбище и се озоваха във фоайе с два портала, отварящи се с цифрова комбинация. След множество електронни прегради стигнаха до широка двукрила дъбова врата в дъното на дълъг коридор. Гвардеецът спря, пак ги погледна и като мърмореше под нос, отключи монтираната на вратата метална кутия, бръкна вътре и набра поредния код. Вратите пред тях забръмчаха и резето се отвори.

Той се обърна към тях и за пръв път заговори.

— Архивът е вътре. Наредено ми е да ви придружа дотук и да ви оставя.

— Тръгвате ли си? — попита Витория.

— Швейцарските гвардейци нямат право на достъп до Тайния архив. Вие сте тук само защото моят командир е получил лична заповед от шамбелана.

— Но как ще излезем?

— Мерките за сигурност са еднопосочни. Няма да имате проблеми. — Швейцарецът се обърна кръгом и закрачи обратно по коридора.

Витория каза нещо, ала Лангдън не я чу. Мислите му бяха насочени към двукрилата врата пред тях, към загадките, които се криеха зад нея.

Глава 47

Макар да знаеше, че няма време, Карло Вентреска вървеше бавно. Искаше да остане сам, за да събере мислите си преди встъпителната молитва. Случваха се страшно много неща. Докато прекосяваше сумрачното Северно крило, предизвикателството на последните петнадесет дни тежеше на плещите му.

Беше изпълнявал свещените си задължения стриктно.