Шестото клеймо - Страница 47

— Ще обсъдя възможностите със своите специалисти. Например можем да изключим електрическата енергия на Ватикана и така да създадем достатъчно чиста среда, за да засечем магнитното поле на контейнера.

Витория се изненада, после на лицето й се изписа възхищение.

— Искате да затъмните Ватикана!

— Евентуално. Още не знам дали е възможно, но ми се ще да проверя.

— Кардиналите ще се чудят какво се е случило — отбеляза младата жена.

Оливети поклати глава.

— Конклавите се провеждат на светлината на свещи. Кардиналите изобщо няма да разберат. След като вратите на конклава бъдат заключени, мога да изтегля почти всичките си гвардейци и да започна търсенето. За пет часа сто души могат да обхванат доста голяма площ.

— Четири часа — поправи го Витория. — Трябва да върна контейнера в ЦЕРН. Взривът не може да се избегне, ако не заредим батериите.

— Не можете ли да ги заредите тук?

Тя поклати глава.

— Интерфейсът е сложен. Ако можех, щях да го донеса.

— Тогава четири часа — намръщи се Оливети. — И това време е достатъчно. Паниката не е от полза за никого. Синьоре, имате десет минути. Идете в черквата и запечатайте вратите на конклава. Дайте време на хората ми да си свършат работата. Когато наближи критичният момент, ще вземем съответното решение.

Лангдън се зачуди кога според Оливети ще наближи „критичният момент“.

На лицето на шамбелана се изписа загриженост.

— Но колегията ще пита за фаворитите… особено за Баджа…

— Тогава ще трябва да измислите нещо, синьоре. Кажете им, че сте им поднесли нещо с чая, което не им е понесло.

Карло Вентреска се ядоса.

— Нима искате да се изправя пред олтара на Сикстинската капела и да излъжа колегията на кардиналите?

— Заради собствената им безопасност. Una bugia veniale. Оправдана лъжа. Трябва да запазите спокойствието. — Оливети тръгна към вратата. — Моля да ме извините, трябва да започвам.

— Не можем просто да обърнем гръб на изчезналите кардинали, господин командир — спря го шамбеланът.

Оливети спря на прага.

— Баджа и другите вече са извън нашата сфера на влияние. Трябва да ги изоставим… за благото на цялото.

— Да ги изоставим?!

Гласът на командира стана суров.

— Ако имаше какъвто и да е начин, синьоре… какъвто и да е начин да намерим тези четирима кардинали, щях да дам живота си, за да го направим. Само че… — Той посочи към прозореца. Привечерното слънце се отразяваше в безбрежното море на римските покриви. — Претърсването на петмилионен град не е по силите ми. Няма да губя ценно време в безсмислени действия само за да успокоя съвестта си.

— Но ако заловим убиеца, не можете ли да го принудите да говори? — неочаквано попита Витория.

Оливети я погледна намръщено.

— Войниците не могат да си позволят да се правят на светци, госпожице Ветра. Повярвайте ми, съчувствам на личното ви желание да заловим този човек.

— Въпросът не е само личен — възрази тя. — Убиецът знае къде е антиматерията… и къде са изчезналите кардинали. Ако някак си успеем да го открием…

— И да играем по тяхната свирка? — отвърна Оливети. — Илюминатите се надяват да оставим Ватикана без охрана, за да завардим стотици черкви… и да изгубим ценно време и хора, когато трябва да търсим устройството… нещо повече, да оставим Банка Ватикана без никаква защита. Да не споменавам за останалите кардинали.

Той имаше право.

— Ами италианската полиция? — попита шамбеланът. — Можем да съобщим на градските органи на реда. Да използваме помощта им, за да открием похитителите на кардиналите.

— И това ще е грешка — заяви Оливети. — Известно ви е отношението на римските карабинери. Ще получим вяла подкрепа от страна на неколцина полицаи, а в замяна те ще разгласят положението на световните медии. Точно какъвто искат нашите врагове. И без това съвсем скоро ще се наложи да се занимаваме с пресата.

„Ще направя вашите кардинали медийни звезди — спомни си думите на убиеца Лангдън. — Трупът на първия кардинал ще се появи в осем часа. После — по един на всеки кръгъл час. На журналистите ще им хареса.“

Шамбеланът се замисли, после гневно каза:

— Не можем да не направим нищо за изчезналите кардинали, господин командир!

Оливети го погледна право в очите.

— Молитвата на свети Франциск, синьоре. Спомняте ли си я?

Младият свещеник с болка в гласа изрече думите:

— „Господи, дай ми сили да приема онези неща, които не мога да променя“.

— Повярвайте ми — каза Оливети. — Това е едно от онези неща. — И излезе.

Глава 44

Централата на Би Би Си се намира на запад от лондонския Пикадили Съркъс. Една дежурна младша редакторка отговори на поредното обаждане в телефонната централа.

— Би Би Си — каза тя и угаси фаса си.

Гласът отсреща бе дрезгав, с арабски акцент.

— Имам сензационна новина, която може би представлява интерес за вашата мрежа.

Редакторката извади химикалка и лист.

— За какво се отнася?

— За изборите за папа.

Тя уморено се намръщи. Репортажът на Би Би Си от предишния ден беше предизвикал средна реакция. Изглежда, публиката не се интересуваше много от Ватикана.

— По-конкретно?

— Имате ли кореспондент в Рим, който отразява изборите?

— Да, струва ми се.

— Трябва лично да разговарям с него.

— Съжалявам, но не мога да ви дам номера му, ако не получа известна представа за…

— Конклавът е изложен на опасност. Повече не мога да ви кажа.

Редакторката си записа.

— Как се казвате?

— Това няма значение.

Тя не се изненада.