„Кратко и ясно“ — помисли си той.
— Значи вярвате, че Бог е факт, но ние никога няма да го разберем.
— Да Я разберем — усмихна се Витория. — Вашите индианци са били прави.
Лангдън се подсмихна.
— Майката Земя.
— Гея. Планетата е организъм. Всички ние сме клетки с различни функции. И същевременно сме взаимосвързани. Служим едни на други. Служим на цялото.
Докато я гледаше, той усети, че в него се раздвижва нещо, което отдавна не беше изпитвал. В очите й имаше омайваща яснота… и чистота — в гласа й. Привличаше го.
— Нека ви попитам още нещо, господин Лангдън.
— Робърт — поправи я професорът. — „От това «господин Лангдън» се чувствам стар!“ И хайде да минем на „ти“.
— Ако не възразяваш, че те питам, Робърт, как се замеси в тази история с илюминатите?
Лангдън се замисли.
— Всъщност заради парите.
Витория изглеждаше разочарована.
— Заради парите ли? За консултациите ти ли, искаш да кажеш?
Разбрал как са прозвучали думите му, той се засмя.
— Не. Имам предвид парите като банкноти. — Професорът бръкна в джоба си, извади няколко банкноти и намери един долар. — Заинтересувах се от култа, когато научих, че американските пари са покрити със символи на илюминатите.
Витория присви очи. Очевидно не знаеше дали да приеме обяснението му сериозно.
Лангдън й подаде банкнотата.
— Погледни гърба й. Виждаш ли големия печат вляво?
Тя обърна долара.
— Пирамидата ли имаш предвид?
— Пирамидата. Знаеш ли какво общо имат пирамидите с американската история?
Младата жена сви рамене.
— Точно така — каза Лангдън. — Абсолютно нищо.
Тя се намръщи.
— Тогава защо пирамидата е главен символ във вашия голям печат?
— Това е малко тайнствена история — отвърна професорът. — Пирамидата е окултен символ, който представлява приближаването към абсолютния източник на просветление. Виждаш ли какво има отгоре й?
Витория отново погледна банкнотата.
— Око, вписано в триъгълник.
— Нарича се „тринакрия“. Виждала ли си някъде другаде това око, вписано в триъгълник?
Тя се замисли за миг.
— Всъщност да, обаче не съм сигурна…
— Тринакрията е символ на масонските ложи по света.
— Значи символът е масонски, така ли?
— Не. На илюминатите е. Те го наричали „сияйна делта“. Призив за просветена промяна. Окото представлява способността на илюминатите да проникват навсякъде и да наблюдават всичко. Сияйният триъгълник е символ на просвещението. А триъгълникът в същото време е гръцката буква „делта“, която е математически символ на…
— На промяната. На прехода.
Той се усмихна.
— Забравих, че разговарям с учен.
— Значи искаш да кажеш, че големият печат на Съединените щати е призив за просветена, всевиждаща промяна, така ли?
— Някои биха я нарекли Нов световен ред.
Витория се сепна и пак погледна банкнотата.
— Надписът под пирамидата гласи „Novus… ordo…“
— „Novus ordo seculorum“. Това значи „Нов световен ред“.
— Думата „seculorum“ не показва ли, че става въпрос за нерелигиозен ред?
— Да. Изразът не само ясно посочва целта на илюминатите, но и противоречи на заявлението, отпечатано до него; „Вярваме в Бог“.
— Но как е възможно цялата тази символика да се появи върху най-силната валута в света?
— Повечето учени смятат, че е станало чрез вицепрезидента Хенри Уолас. Той бил високопоставен масон и определено имал връзки е илюминатите. Никой не знае дали е бил член на братството, или неволно е попаднал под тяхно влияние. Но именно Уолас убедил президента да утвърди големия печат.
— Как? Защо президентът се е съгласил…
— Става дума за президента Франклин Делано Рузвелт. Уолас просто му е казал, че „Novus ordo seculorum“ значи „нов курс“.
Витория не изглеждаше убедена.
— И Рузвелт не е накарал някой друг да погледне символа преди да нареди на държавната хазна да го отпечата?
— Не е имало нужда. С Уолас били като братя.
— Като братя ли?
— Провери в учебника си по история — усмихна се Лангдън. — Франклин Делано Рузвелт е бил известен масон.
Докато самолетът се спускаше към международното летище „Леонардо да Винчи“, Лангдън затаи дъх. Витория седеше срещу него, затворила очи, сякаш се опитваше да овладее положението. Машината най-после кацна и рулира към частен хангар.
— Съжалявам за бавния полет — извини се излезлият от кабината пилот. — Не можех да развия пълна скорост заради забраната за шум над населено място.
Лангдън си погледна часовника. Бяха стигнали за тридесет и седем минути.
Пилотът отвори външната врата.
— Някой ще ми обясни ли какво става?
Не му отговори нито Витория, нито Лангдън.
— Добре де — протегна се той. — Аз пък си имам климатик и стерео в кабината.
Извън хангара грееше късно следобедно слънце. Лангдън преметна сакото си през рамо. Витория вдигна лице нагоре и дълбоко си пое дъх, сякаш слънчевите лъчи й придаваха някаква загадъчна енергия.
„Средиземноморци“ — вече изпотен, си помисли професорът.
— Не ти ли е късничко за анимационни филми? — без да отваря очи, попита Витория.
— Моля?
— Часовника ти. Видях го в самолета.
Лангдън леко се изчерви. Беше свикнал да брани колекционерския си часовник с Мики Маус, подарък от родителите му. Въпреки глупаво протегнатите ръце на Мики, които играеха ролята на стрелки, Лангдън от детството си не бе носил друг часовник. Водонепроницаем и светещ на тъмно, той беше идеален за плуване, а вечер и за неосветените алеи на колежа. Когато студентите му поставяха под въпрос вкуса му, той им отвръщаше, че носи Мики, за да запази сърцето си младо.