Шестото клеймо - Страница 31


К оглавлению

31

„Кратко и ясно“ — помисли си той.

— Значи вярвате, че Бог е факт, но ние никога няма да го разберем.

— Да Я разберем — усмихна се Витория. — Вашите индианци са били прави.

Лангдън се подсмихна.

— Майката Земя.

— Гея. Планетата е организъм. Всички ние сме клетки с различни функции. И същевременно сме взаимосвързани. Служим едни на други. Служим на цялото.

Докато я гледаше, той усети, че в него се раздвижва нещо, което отдавна не беше изпитвал. В очите й имаше омайваща яснота… и чистота — в гласа й. Привличаше го.

— Нека ви попитам още нещо, господин Лангдън.

— Робърт — поправи я професорът. — „От това «господин Лангдън» се чувствам стар!“ И хайде да минем на „ти“.

— Ако не възразяваш, че те питам, Робърт, как се замеси в тази история с илюминатите?

Лангдън се замисли.

— Всъщност заради парите.

Витория изглеждаше разочарована.

— Заради парите ли? За консултациите ти ли, искаш да кажеш?

Разбрал как са прозвучали думите му, той се засмя.

— Не. Имам предвид парите като банкноти. — Професорът бръкна в джоба си, извади няколко банкноти и намери един долар. — Заинтересувах се от култа, когато научих, че американските пари са покрити със символи на илюминатите.

Витория присви очи. Очевидно не знаеше дали да приеме обяснението му сериозно.

Лангдън й подаде банкнотата.

— Погледни гърба й. Виждаш ли големия печат вляво?

Тя обърна долара.

— Пирамидата ли имаш предвид?

— Пирамидата. Знаеш ли какво общо имат пирамидите с американската история?

Младата жена сви рамене.

— Точно така — каза Лангдън. — Абсолютно нищо.

Тя се намръщи.

— Тогава защо пирамидата е главен символ във вашия голям печат?

— Това е малко тайнствена история — отвърна професорът. — Пирамидата е окултен символ, който представлява приближаването към абсолютния източник на просветление. Виждаш ли какво има отгоре й?

Витория отново погледна банкнотата.

— Око, вписано в триъгълник.

— Нарича се „тринакрия“. Виждала ли си някъде другаде това око, вписано в триъгълник?

Тя се замисли за миг.

— Всъщност да, обаче не съм сигурна…

— Тринакрията е символ на масонските ложи по света.

— Значи символът е масонски, така ли?

— Не. На илюминатите е. Те го наричали „сияйна делта“. Призив за просветена промяна. Окото представлява способността на илюминатите да проникват навсякъде и да наблюдават всичко. Сияйният триъгълник е символ на просвещението. А триъгълникът в същото време е гръцката буква „делта“, която е математически символ на…

— На промяната. На прехода.

Той се усмихна.

— Забравих, че разговарям с учен.

— Значи искаш да кажеш, че големият печат на Съединените щати е призив за просветена, всевиждаща промяна, така ли?

— Някои биха я нарекли Нов световен ред.

Витория се сепна и пак погледна банкнотата.

— Надписът под пирамидата гласи „Novus… ordo…“

— „Novus ordo seculorum“. Това значи „Нов световен ред“.

— Думата „seculorum“ не показва ли, че става въпрос за нерелигиозен ред?

— Да. Изразът не само ясно посочва целта на илюминатите, но и противоречи на заявлението, отпечатано до него; „Вярваме в Бог“.

— Но как е възможно цялата тази символика да се появи върху най-силната валута в света?

— Повечето учени смятат, че е станало чрез вицепрезидента Хенри Уолас. Той бил високопоставен масон и определено имал връзки е илюминатите. Никой не знае дали е бил член на братството, или неволно е попаднал под тяхно влияние. Но именно Уолас убедил президента да утвърди големия печат.

— Как? Защо президентът се е съгласил…

— Става дума за президента Франклин Делано Рузвелт. Уолас просто му е казал, че „Novus ordo seculorum“ значи „нов курс“.

Витория не изглеждаше убедена.

— И Рузвелт не е накарал някой друг да погледне символа преди да нареди на държавната хазна да го отпечата?

— Не е имало нужда. С Уолас били като братя.

— Като братя ли?

— Провери в учебника си по история — усмихна се Лангдън. — Франклин Делано Рузвелт е бил известен масон.

Глава 32

Докато самолетът се спускаше към международното летище „Леонардо да Винчи“, Лангдън затаи дъх. Витория седеше срещу него, затворила очи, сякаш се опитваше да овладее положението. Машината най-после кацна и рулира към частен хангар.

— Съжалявам за бавния полет — извини се излезлият от кабината пилот. — Не можех да развия пълна скорост заради забраната за шум над населено място.

Лангдън си погледна часовника. Бяха стигнали за тридесет и седем минути.

Пилотът отвори външната врата.

— Някой ще ми обясни ли какво става?

Не му отговори нито Витория, нито Лангдън.

— Добре де — протегна се той. — Аз пък си имам климатик и стерео в кабината.

Извън хангара грееше късно следобедно слънце. Лангдън преметна сакото си през рамо. Витория вдигна лице нагоре и дълбоко си пое дъх, сякаш слънчевите лъчи й придаваха някаква загадъчна енергия.

„Средиземноморци“ — вече изпотен, си помисли професорът.

— Не ти ли е късничко за анимационни филми? — без да отваря очи, попита Витория.

— Моля?

— Часовника ти. Видях го в самолета.

Лангдън леко се изчерви. Беше свикнал да брани колекционерския си часовник с Мики Маус, подарък от родителите му. Въпреки глупаво протегнатите ръце на Мики, които играеха ролята на стрелки, Лангдън от детството си не бе носил друг часовник. Водонепроницаем и светещ на тъмно, той беше идеален за плуване, а вечер и за неосветените алеи на колежа. Когато студентите му поставяха под въпрос вкуса му, той им отвръщаше, че носи Мики, за да запази сърцето си младо.

31