Шестото клеймо - Страница 112

112

* * *

Хашишинът наблюдаваше противника си от мрака в буса и не можеше да не го съжалява. Американецът беше смел, бе го доказал. Но нямаше опит. И това беше станало ясно. Храброст без опит бе равна на самоубийство. Оцеляването си имаше закони. Древни закони. А американецът ги нарушаваше до последния.

„Ти имаше преимущество — елементът на изненада. И го проигра.“

Американецът беше нерешителен… най-вероятно се надяваше да пристигне помощ… или може би чакаше хащишинът неволно да му разкрие важни сведения.

„Никога не разпитвай преди да си обезвредил жертвата си. Приклещеният в ъгъла враг е смъртоносно опасен.“

Американецът пак приказваше. Опипваше. Маневрираше.

Убиецът едва не се засмя. „Това не ти е холивудски филм… няма да има дълги преговори под дулото на пистолета, докато се стигне до последната престрелка. Това е краят. Сега.“

Без да откъсва очи от американеца, хашишинът плъзна ръце по тавана на буса и откри каквото търсеше. Като продължаваше да гледа право пред себе си, той го хвана. И изигра хода си.

* * *

Движението бе неочаквано и внезапно. За миг Лангдън си помисли, че физическите закони са престанали да действат. Убиецът сякаш увисна в безтегловност във въздуха — краката му се стрелнаха напред, обувките му удариха завързаното с вериги тяло на кардинала и го блъснаха навън. Старецът цопна в басейна и вдигна облак пръски.

С обляно от вода лице, Лангдън със закъснение разбра какво става. Хашишинът се беше хванал за една от страничните дръжки в буса и се бе залюлял. Сега летеше право към него с изпънати напред крака.

Професорът натисна спусъка и заглушителят глухо изтрака. Куршумът проби пръстите на лявата обувка на убиеца. В следващия миг стъпалата му се забиха в гърдите на Лангдън и със смазваща сила го блъснаха назад.

Двамата се строполиха сред пръски кръв и вода.

Първото, което усети Лангдън, беше болка. После се задейства инстинктът му за самосъхранение. Вече не държеше пистолета. Оръжието беше отхвърчало от ръката му. Той се гмурна и заопипва хлъзгавото дъно. Докосна метал. Шепа монети. Пусна ги. Отвори очи и се огледа. Водата около него кипеше като ледено джакузи. Въпреки инстинктивното желание да диша, страхът го караше да остане на дъното. Без да престава да се движи. Не знаеше откъде ще дойде следващият удар. Трябваше да намери пистолета! Ръцете му отчаяно се протягаха пред него.

„Имаш преимущество — каза си американецът. — Ти си в стихията си. — Дори и с мокрото си поло Лангдън бе умел плувец. — Водата е твоята стихия.“

Когато за втори път докосна метал, беше сигурен, че е извадил късмет. Това не бяха монети. Стисна метала и се опита да го притегли към себе си, ала сам се плъзна във водата. Предметът бе неподвижен.

Още преди да напипа гърчещото се тяло на кардинала, Лангдън разбра, че е хванал тежката метална верига. За миг се вцепени от вида на ужасеното лице, което се взираше в него от дъното на фонтана.

Поразен от живота в очите на стареца, Лангдън стисна веригите и се опита да го издърпа. Тялото започна да изплува… бавно като котва. Американецът напрегна мускули. Главата на кардинала се показа на повърхността и старецът няколко пъти отчаяно си пое дъх. После тялото му рязко се завъртя и Лангдън изпусна хлъзгавата верига. Тежък като камък, Баджа отново изчезна под кипящата вода.

Робърт се гмурна, широко отворил очи. Откри кардинала. Този път веригите му се разместиха… и разкриха още по-голяма мерзост… английската дума „water“ — „вода“ — жигосана върху гърдите му.

След миг пред очите му се появиха две обувки. От едната бликаше кръв.

Глава 103

Като ватерполист, Робърт Лангдън беше водил безброй подводни битки. Дивата конкуренция, която бушуваше под повърхността на басейна, далеч от очите на реферите, можеше да доведе до най-грозни схватки. Бяха го ритали, драскали, стискали, веднъж един разярен защитник, от когото постоянно се беше изплъзвал, дори го бе ухапал.

Сега обаче, докато се мяташе в ледените води на фонтана, той разбираше, че е далеч от харвардския басейн. И не се бореше за победа в шампионата, а за живота си. Това беше вторият им сблъсък. Тук нямаше рефери. Нямаше преиграване. Ръцете натискаха лицето му към дъното със сила, която не оставяше съмнение в убийствените намерения на противника му.

Лангдън инстинктивно се завъртя като торпедо. „Отскубни се от него!“ Ала хашишинът не го изпусна — той имаше преимущество, каквото не притежаваше никой ватерполист. Два крака, стъпили върху здрава земя. Убиецът като че ли щадеше едната си ръка… но въпреки това го държеше здраво.

В този момент Лангдън си помисли, че няма да оцелее. И направи единственото, което му дойде наум. Престана да се опитва да изплува. „Ако не можеш да идеш на север, тръгни на изток.“ Събра последните си сили, сви крака и направи делфински скок напред.

Ненадейната промяна на посоката, изглежда, свари хашишина неподготвен. Страничното движение наруши равновесието му. Още един скок и Лангдън изведнъж се освободи, издиша и се издигна на повърхността. Успя да си поеме дъх само веднъж. Убиецът отново се нахвърли върху него със смазваща сила, опря длани върху раменете му и го натисна надолу. Лангдън се опита да стъпи на дъното, ала арабинът го изрита и го събори.

Лангдън пак потъна под водата.

Гърчеше се в ръцете на противника си. Този път маневрите му бяха напразни. Той отвори очи и потърси пистолета. Виждаше като в мъгла. Мехурчетата скриваха всичко. В лицето му заблестя ослепителна светлина — хашишинът го бе натиснал към подводния прожектор, монтиран на дъното на фонтана. Американецът протегна ръка и хвана кутията. Беше гореща. Опита се да се отскубне, но прожекторът бе на панти и се завъртя в ръката му. Внезапно той изгуби опора.

112