Шестото клеймо - Страница 86

Лангдън въздъхна.

Раменете на Витория се отпуснаха. Идеята й се бе сторила обещаваща. Очевидно нямаше да е толкова лесно, колкото се бяха надявали. Тя се опита да не губи кураж.

— Помисли, Робърт. Трябва да знаеш за статуя на Бернини, свързана с огън. Каквото и да е.

— Повярвай ми, мисля. Бернини е бил невероятно плодовит. Има стотици творби. Надявах се, че Западният вятър ще ни насочи към конкретна черква. Към нещо, което да ме ориентира.

— Fuoco — продължи да упорства младата жена. — Огън. Не се ли сещаш за някое произведение на Бернини?

Той сви рамене.

— Има негови известни скици на фойерверки, но те не са скулптура, пък и се намират в Лайпциг, Германия.

Витория се намръщи.

— А сигурен ли си, че дъхът показва посоката?

— Сама видя релефа. Изображението беше напълно симетрично. Единственото указание за посока беше дъхът.

Тя разбра, че професорът има право.

— Да не споменавам, че след като Западният вятър символизира въздух, най-логично е да следваме дъха — прибави Лангдън.

Витория кимна. „Значи ще следваме дъха. Но накъде?“

Оливети се приближи до тях.

— Какво открихте?

— Има прекалено много черкви — отвърна гвардеецът. — Над двайсет. Предполагам, че можем да пратим по четирима души във всяка…

— Остави — прекъсна го командирът. — На два пъти изпуснахме убиеца, когато знаехме точно къде ще се появи. Такова масово завардване на черкви означава да оставим Ватикана без охрана и да прекратим претърсването.

— Трябва ни справочник — каза Витория. — Списък на творбите на Бернини. Ако прегледаме имената им, може да се сетим за нещо.

— Не знам — отвърна Лангдън. — Ако Бернини специално е създал въпросното произведение за илюминатите, може изобщо да не го открием. Сигурно няма да е включено в никаква книга.

Витория не искаше да повярва.

— Другите скулптури бяха сравнително известни. Ти беше чувал и за двете.

Американецът сви рамене.

— Да.

— Ако потърсим сред имената нещо, свързано с думата „огън“, може да попаднем на статуя, която да е в правилната посока.

Лангдън се убеди, че си струва да опитат, и се обърна към Оливети.

— Трябва ни списък на творбите на Бернини. Сигурно имате подръка албуми.

— Какви албуми?

— Няма значение. Какъвто и да е списък. Например във Ватиканския музей. Там трябва да има справочници за Бернини.

Гвардеецът с белега се намръщи.

— Електричеството в музея е изключено, а библиотеката е огромна. Без персонал…

— Въпросното произведение на Бернини — прекъсна го Оливети. — Дали е създадено, докато Бернини е бил на работа във Ватикана?

— Със сигурност — потвърди Лангдън. — Той е работил тук почти през целия си живот. И най-вероятно по време на конфликта с Галилей.

Командирът кимна.

— Тогава има друг справочник.

Витория се оживи.

— Къде?

Оливети не отговори, а отведе гвардееца настрани и тихо му каза нещо. Младежът не изглеждаше убеден, ала покорно кимна. Когато командирът му свърши, гвардеецът се върна при Лангдън.

— Елате, господин Лангдън. Сега е девет и петнайсет. Трябва да побързаме.

Професорът го последва към вратата.

Витория тръгна след тях.

— Аз ще ви помогна.

Оливети я хвана за ръката.

— Не, госпожице Ветра. Трябва да си поговоря с вас. — Гласът му не допускаше възражения.

Лангдън и гвардеецът излязоха. Оливети отведе младата жена настрани. Ала каквото и да възнамеряваше да й каже, не получи такава възможност. Радиостанцията му изпращя.

— Commandante?

Всички в стаята се обърнаха. Гласът звучеше мрачно.

— Струва ми се, че трябва да включите телевизора.

Глава 80

Когато само преди два часа бе излязъл от ватиканския Таен архив, Лангдън изобщо не беше предполагал, че пак ще го види. Сега обаче, задъхан от тичането по петите на швейцарския гвардеец, отново се озова там.

Младежът с белега го водеше между редиците прозрачни хранилища. Сега тишината в архива му се струваше някак си по-злокобна и той се зарадва, когато гвардеецът я наруши.

— Насам е, струва ми се — каза той, когато се озоваха в дъното на залата. Покрай стената имаше по-малки хранилища. Гвардеецът проучи надписите и посочи един от тях. — Да, тук е. Точно където каза командирът.

Лангдън го прочете. ATTIVI VATICANI. Ватикански имоти? Прегледа съдържанието. Недвижими имоти… пари… Банка Ватикана… антики… Списъкът продължаваше.

— Документи за всички ватикански имоти — каза гвардеецът.

Професорът погледна хранилището. „Господи!“ Въпреки тъмнината виждаше, че е пълно.

— Командирът каза, че всички произведения на Бернини, създадени, докато е бил под ватиканско покровителство, трябва да са вписани тук като собственост на Ватикана.

Лангдън кимна. Предположението на Оливети можеше да се окаже вярно. По времето на Бернини всичко, което творците бяха създавали под покровителството на папата, по закон бе ставало ватиканска собственост. Това по-скоро напомняше на феодализъм, отколкото на покровителство, ала художниците бяха живели добре и не се бяха оплаквали.

— Включително творбите, които се намират в черкви извън Ватикана ли?

Швейцарецът го погледна странно.

— Естествено. Всички католически черкви в Рим са собственост на Ватикана.

Лангдън сведе очи към списъка. Той съдържаше имената на двадесетината черкви, които попадаха в една линия със Западния вятър. Една от тях беше третият олтар на науката и професорът се надяваше, че ще има време да открие коя точно. При други обстоятелства с радост лично щеше да проучи всички. Днес обаче разполагаше с двадесетина минути, за да намери каквото търси — черквата със скулптурата на Бернини, символизираща огъня.